Снощи в гоямата зала на свиленградската библиотека бе представен поредният научен сборник, издание на Исторически музей – Свиленград – пето по ред. Той е посветен на тракийските бежанци и е озаглавен „Свиленград – град на бежанци“.
„Настоящият сборник е резултат от проведената през 2013 г. от ИМ-Свиленград научна конференция на тема „Свиленград – град на бежанци“ и организирания от музея през 2018 г. национален конкурс „Съхранена памет“. И двете събития са подчинени на кръгли годишнини, съответно 100 и 105 години от разорението на тракийските българи.
Участие в научния форум взеха както изследователи от различни институти на БАН, университети и музеи в България, така и местни краеведи. Хронологичната рамка на сборника покрива периода от време от началото на двадесетото столетие до първото десетилетие на XXI в. По отношение на Националния конкурс със спомени на свои близки и фотографии се включиха българи от различни градове на България – Кърджали, Провадия, Лом, Варна, Пловдив, Стара Загора и др.
Сред статиите в сборника се открояват няколко тематични кръга: наследството и наследниците на тракийските българи-бежанци в Свиленград и региона; обезбългаряването на Източна Тракия; за ролята на бежанците, като фактор за промяна на етнорелигиозния облик на Свиленград и селата в неговата околност; българската гимназия „Касъров“ в Одрин; гимназия „Д-р Петър Берон“, като наследник на Одринската гимназия; тракийските войводи и др.
На страниците на изданието се анализират множество термини и понятия. Понятието „тракийци” се осмисля като регионална идентичност в Гърция, Турция и България. В българското публично пространство названието „тракийски българи” се свързва най-вече с населението, установило се в пределите на България вследствие на принудителни миграции от Източна и Западна Тракия в периода от края на ХІХ до 30-те години на ХХ в. Въпреки че статут „бежанци” имат прогонените от родните места българи през 1913 г., названието се утвърждава като общо за преселниците от Южна Тракия, независимо от времето и условията, при които се осъществява миграцията.
Тракийските българи са носители на различни локални култури. Обединява ги общата съдба: принудително напускане на родните домове, заселване в място, мислено и определяно като „земя на предците”, преживяване на отношение към себе си като към „чужди”, преодоляване на другостта, адаптация и социализация в приемното общество.
От погранична почти през целия ХХ в. в последните години територията на община Свиленград се превръща в контактна зона, а градът се утвърждава като център на засилено трансгранично сътрудничество. Неслучайно местните жители определят Свиленград като една от входните врати на България и ЕС.
Поради дългогодишното си местоположение на граничен район Свиленградският край притежава уникални ресурси, които могат да се превърнат в наследство, в основата на което е „разказът” за преселенията. Преселенията се превръщат в съдба за населението от нашия район. Местните жители преживяват всички трагични последствия, свързани с прекрояването на политическите граници през ХХ век. Районът е заселен почти изцяло с бежанци от Източна и Западна Тракия. Събитията, свързани с утвърждаване на националните граници в началото на ХХ век, прекъсват стопански и културни контакти, разкъсват родови връзки, разделят семейства, разпиляват родственици по различни краища на света.
Поколенията израстват с разказите на баби и дядовци за родните места отвъд границата и с носталгията им по тях. Затова в Свиленград се посочва, че въпросът за националната идентичност е тясно обвързан с родовата памет и е болезнен за голяма част от наследниците. С времето обаче спомените избледняват, променят се образите на местата. Посещенията по родните места на дедите не винаги помагат за „опресняване на родовите разкази“. Причините са много – десетилетия са минали и самите места са променени, „старите места” са станали „родно място“ на други преселници от Балканите. Родните къщи на прокудените българи не съществуват, езиковата бариера затруднява общуването. Познанието от спомените не е достатъчно, то намира опора в научни публикации. Селищата в Свиленградско също се променят. За по-малко от век активното движение на хора към вътрешността на страната съдейства различията според местата на произход на предците да загубят своето значение и да останат като латентно знание, като част от самопредставянето.
Именно някои от гореспоменатите проблеми може да открие всеки читател във втората част на сборника, където са поместени материалите на наградените лица от Националния конкурс „Съхранена памет“. Това са предимно спомени на участници в Балканските войни и свидетели на разорението на тракийските българи. Сведения, които се публикуват за първи път, и ще останат завинаги в колективната памет на всички българи.“
С тези думи докторът по история Стефан Димитров представи книгата.
С присъщата си сладкодумност и познания по темата директорката на музея Елена Митева превърна срещата в откровен и чувствен разговор с присъстващите. Тя не пропусна да благодари на всички участвали или помагали, за да излезе този труд. Специални думи на благодарност тя отправи към кмета Георги Манолов, в чиито мандати е реализирана историческата поредица. За работата си над своите доклади споделиха Анка Дирекова, Севда Гъчева, Коста Льондев и Атанас Куманов.
Книгата има символична цена – 12.00 лева и може да бъде закупена в музея по всяко време. Първите продажби станаха веднага след промотирането на труда, а един екземпляр е закупен предварително от жител на Одрин. Книгата е вече там.
Вашият коментар