На 27 февруари в конферентната зала на Общинска библиотека-Свиленград се проведе традиционния Дискусионен клуб на историка, организиран от Исторически музей-Свиленград, на тема: „Първото училище в Свиленград“.
Чрез богат документален и снимков материал бяха представени османски документи, които представляват част от кореспонденцията на местната българска общност с османската власт за разширяването на училището през 1898 г., първият архитектурен план на сградата, членовете на българската общност в периода 1883-1900 г. и списък на учителите, преподавали в училището в края на XIX в. Голяма част от информацията беше неизвестна засега и предизвика голям интерес сред присъстващите в залата.
Г-н Иван Чончев, главен експерт в Общинска библиотека-Свиленград представи най-новото попълнение във фонда на библиотеката – автентична снимка на проведената през 1927 г. учителска конференция в училището в махала „Канакли“. Информация, която допълни цялостната картина за големия принос на образователната институция в града за съхранението и разпространението на българската просвета и култура в града и региона.
Около 40-те години на XIX в. учебното дело в Свиленград е съсредоточено около църквата „Св. Троица” в махала „Канакли”. През 1847 г. българската община в града взима решение за построяването на училище в двора на споменатата църква. Пръв негов учител е Стефан Бойоглу, който обучава учениците по „Рибния буквар” на д-р Петър Берон. През втората половина на XIX в. в училището започват да преподават едни от най-будните за времето си българи – Христо Попмарков, Иван Вазов, Петър Станчов и др.
Към края на XIX в. явно сградата на училището се нуждае от ремонт, което става ясно от молба от 26 юни 1898 г., подписана от архиерейския наместник свещеник Слав Колев и членовете на съвета на българската общност в града Джиср-и Мустафа паша (дн. Свиленград), които са написали имената си на български език, и адресирана до управителя на града. В долния ляв ъгъл на молбата е поставен двуезичен печат на български и османотурски език, вероятно на българската общност в града, като единственото, което се разчита от него, е годината – 1837. Сред членовете на съвета, които са седем наброй, се разчитат имената на лицата Д. Сидеров, Милан, Стефан, Г. Х. Гачев и Кольо В. Ми/аров, а четенето на останалите членове е трудно и несигурно. Архиерейски наместник по това време в Свиленград e Слав Колев, който след като завършва свещеническото училище в Одрин, заедно с поп Стойко се редуват, като председатели на църковно-училищната община в града.
В молбата се уведомява, че в града преди 48 г. било изградено българско училище в махала „Канакли”, а през последните осем години, училището съвсем рухнало и станало неизползваемо. Направен е оглед на място и е изготвена проектосметка и необходимата документация за строежа. Просителите на молбата предлагат старото училище да се разшири с 5 м дължина, 2 м широчина и 2 м височина и по този начин сградата да получи обща дължина – 30 м, широчина – 10 м и височина – 6 м. Основите се предвижда да бъдат от камък, стените – от тухла, а покривът – дървен и както и в миналото, училището да бъде за българчета – момичета и момчета, а парите, необходими за строежа – 22 612 гроша, да се набавят от помощи от местното население на място. В заключение се съобщава, че строежът и функционирането на училището не крие никакви рискове. Предлага се издаването на височайша заповед за строежа.
В резултат от искането на българското население в махала „Канакли” на 14 ноември 1898 г. е издаден документ, с който се съобщава, че има разрешение за поправка и разширение на старото българско училище, намиращо се в съседство с българската църква в махала „Канакли” в Свиленград. Годината на преустройство на училището е отразена в строителен надпис, поставен върху входа на училището, запазен и до ден днешен.
Исторически музей-Свиленград
Вашият коментар