В село Левка , Свиленградско тръгна традиционната маскарадна процесия

ВТодоровата неделя е белязана със знака на древни култови практики, свързваме я с тръгването на кукери. През седмицата след Сирни-Заговезни в село Левка тръгна традиционната маскарадна процесия на „Кюпек бей“. Основни персонажи в този пролетен обичай са бей и кадънка, чер арап и писари /вестители/, задължително съпровождани от музиканти.
Игрите, характерни за цяла Тракия, вероятно носят в себе си отглас от древната представа за умиращата и възкръсващата природа. Същинската част на обичая е обхождането на къщите в селото. Маскираните персонажи влизат в дворовете. Присъстващите на празника имаха възможност да видят обичая в НЧ „Отец Паисий-1925“.
За празничния ден се готвят всички. Най-вече избраният за бей- това е уважаван и почитан местен човек, който събира хора, на които разчита и определя кой ще е арапин, кой- кадънка или писари /известители/. Предварително се определя и кой да носи събраните дарове, кой да се грижи за каруцата с жито, кои ще са музикантите.
В празничния ден беят облича най-новите си дрехи: потури с черни гайтани, червен пояс, аджемка и калпак. Сребърен кюстек /накит/-символ на благополучие, виси на гърдите му. С броеница и бъклица с вино в ръце, той обхожда домовете. До него крачи чер арапин, облечен в стари дрехи. Почернен със сажди, с големи мустаци, негов неизменен атрибут е дряновата тояга с черния помят /парцал/. Другият важен персонаж е кадънката /булката/. Това също е мъж, преоблечен в женски дрехи. Тя е с бяла везана фуста, с бяла полка и бял дюлбен. На кръста си носи хурка с къделя вълна и вретено – символ на трудолюбието на българката.
Пред тези основни маскарадни персонажи вървят двама вестители, носещи кросно вместо рало. Те известяват идването на групата кукери.
Чест за всяка стопанка е да посрещне в дома си маскарада, защото се вярва, че в къща, в която влиза кадънката, ще има плодородие. Затова традицията повелява вестителите да се даряват с яйце- символа на вечно възраждащата се природа.
Когато влезе беят и неговата дружина, стопанинът ги черпи с вино за здраве. В двора под съпровода на музиката черният арапин завива в кръг хорото, до него играе и кадънката. И няма нищо случайно в техните магически действия. Кръгът от древни времена предпазва от лошотия и зли сили дома. За да има берекет пък младите хора в къщата се опитват да ощипят кадънката. Нейният пазител-арапин я опазва като удря с помята всеки, който я закачи.
Идва ред стопанинът да ги дари с шиник жито. Беят взема с две ръце житото и хвърля малко от него в двора като благославя: „Нека в тази къща да има всичко в изобилие: 5 хамбара жито, 4 бъчви вино, 200 овце и агнета, кокошки и пилета, крави и телета.“ Арапинът размахва помята, за да действа благословията с пълна сила. Кадънката получава като дар от стопанката яйца и целува ръката й.




Ако в посетената къща има мома, тя задължително дава дар от чеиза си – пешкир, който завързват за пръта с даровете. Ако няма момин дар, тогава арапинът потапя помята в ялака и дамгосва предната стена на къщата. Да се знае, че е стисната момата.
Обичаят завършва в центъра на селото – на мегдана. Гайдата свири, за да подсети всички, че е време за всеобщо веселие. Групата маскирани извършва символично заораване-засяване.
Впрягат се двама-братя близнаци в буюндрука да теглят ралото, зад тях беят заорава бразди и сее жито с обща благословия за селото, придружена със специално заклинание против магии и неприемливи според човешката етика действия като кражби и лъжи. Воловете – двама братя-близнаци се спъват в браздата, падат-стават, но така подсигуряват селото да остане неуязвимо за болести. Хората се смеят и забавляват, наричанията за плодородие и берекет ги съпътства през цялата година.
Борбата между доброто и злото в живота е вечна, то е като кръговрата на природата, когато с пробуждането й се ражда отново не само доброто, но и злото. За да се научи човек да отстоява и побеждава злото, започват и народните борби. На участниците и тази година в с. Левка се дадоха подаръци, голям или малък – зависи от това дали е победител или победен.
Някога всички са се веселили около събраните много дарове, вино, яйца, жито. Мъжете са пиели от събраното вино, а жените – боза. И тази година в с. Левка не мина без това питие, навлязло в живота ни през османския период.
Българските пролетни празници са свързани с идеята за възраждащата сила на природата. През този сезон древните хора са вярвали, че в природата се събуждат благоприятните и зловредните сили. Те са вярвали, че природните сили са живи същества и затова са търсели начини да умилостивят природните бедствия с дарeния, молитви, обреди и амулети.
Народните обичаи и празници в бита на нашия народ са неотменна част от неговата култура и предават историческия му опит на поколенията. Те носят своята символика, която кара човек от дете да бъде носител и продължител на народните традиции, да прибавя нови образи за обогатяване на народното изкуство.
Красотата събира хората, прави ги по-мъдри и по-добри. Празниците и обичаите идват от древността и живеят с младостта.
В празничната програма в Левка се включиха 12 самодейни колектива от читалищата в общината. За доброто настроение на всички накрая се погрижи формация “Хоризонт“ от Димитровград със солист Мария Господинова.