На 2 юни 1876 г., в сърцето на Балкана – подножието на връх Вола в Стара планина, след края на сражението куршум пронизва Ботев.
На този ден поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт на идеала за свободна майка България!
На този ден поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт на идеала за свободна майка България!
„Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.“
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.“
Всяка година на датата на неговата гибел – 2 юни, отдаваме почит към паметта на Ботев и всички, достойни, загинали за свободата на родината български синове.
„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“
в. „Знаме“ бр. 23, 27 юли 1875 г.
„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“
в. „Знаме“ бр. 22, 13 юли 1875 г.
„Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние…“
в. „Знаме“ бр. 1, 8 декември 1874 г.
в. „Знаме“ бр. 23, 27 юли 1875 г.
„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“
в. „Знаме“ бр. 22, 13 юли 1875 г.
„Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние…“
в. „Знаме“ бр. 1, 8 декември 1874 г.
България и нейните чеда не можем без Ботев, както тялото не може без образ, както душата не може без вяра. Той ни е нужен както въздуха, слънцето, както вечния стремеж към достоен и свободен живот. Той ни завеща подвиг, с който да се гордеем, че сме българи. Той се роди, живя и умря геройски, за да не бъде никога забравен! Дълбок поклон пред тебе, сине български!
…“Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брата, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят в трева зелена
и при юнака дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже –
и той я гледа – мила, засмена!
„Кажи ми, сестро, дей Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата,
аз искам, сестро, тук да загина!“…
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брата, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят в трева зелена
и при юнака дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже –
и той я гледа – мила, засмена!
„Кажи ми, сестро, дей Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата,
аз искам, сестро, тук да загина!“…
Ето част от творчеството на революционера-поет, стихове, оставили белег в сърцата на всички истински родолюбци: „Майце си“; „Към брата си“; „На прощаване“; „Елегия“; „Делба“; „До моето първо либе“; „Хайдути“; „Пристанала“; „Борба“; „Странник“; „Гергьовден“; „Патриот“; „Хаджи Димитър“; „В механата“; „Моята молитва“; „Зададе се облак темен“; „Ней“; „Обесването на Васил Левски“; „Защо не съм…?“; „Послание“.
Тодор Михайлов
Вашият коментар