Когато учителства в Свиленград, Иван Вазов подпомага издаването на „Приключенията на Телемаха от Фенелона“

Благодетелите на Свиленград за наука и книжнина от епохата на Възраждането до средата на ХХ в. са 60 личности, които се абонират за 85 екземпляра от 7 заглавия

На 17 септември в малката зала на Исторически музей – Свиленград, по повод на инициативата „Европейски дни на наследството 2020“, се откри изложба „Благодетелите на Свиленград за наука и книжнина от епохата на Възраждането до средата на ХХ в.“.

Чрез поредица от табла, със снимки и информация, са представени дарителите на Свиленград, спомогнали за развитието на новобългарската просвета и култура през епохата на Възраждането. Една част от дарителите са известни личности – Крушо Хаджижелев, Христо Попмарков, Анастас и Станко Разбойникови и др., свързани с различни политически събития, с икономическото и духовното развитие на населеното място, с образователните институции, а други не толкова известни, но дали своя принос. За обогатяване на изложбата бяха представени стари редки издания на новобългарски език, съхранявани във фондовете на Общинска библиотека – Свиленград.

Директорът на музея Елена Митева подчерта важността на самия акт на даряването, представи обобщена информация за развитието на църковното и образователното дело в Свиленград през Възраждането и дългия път, който е изминал екипа на ИМ-Свиленград за реализирането на тази изложба.

Д-р Стефан Димитров чрез мултимедийна презентация представи основните акценти в изложбата: ролята на спомоществувателите и трудностите, пред които са били изправени преводачи и издатели на книги на новобългарски език; личностите, подпомогнали издаването на определени книги, и характеристика на самите издания.




Излизането от печат на една новобългарска книга е твърде дълъг, труден и несигурен процес. Понякога липсва обмяна на информация между преводачите на книги. По тази причина едно заглавие бива превеждано от двама или повече преводачи, без да знаят един за друг. В началните десетилетия се появят едни и същи заглавия, подготвени от различни книжовници, в други случаи книгите остават неиздадени. По тази и други причини у нас се подготвят, но не виждат бял свят над 820 книги. Една част от тези неотпечатани заглавия влизат в духовния живот на обществото – някои са играни като театрални представления, по други са се учили в отделни училища, трети са преписвани и са се запазили до днес.

Спомоществувателите от Мустафа паша, днес Свиленград, са 60 личности, които се абонират за 85 екземпляра от 7 заглавия. По своята същност една част от изданията са на религиозна и църковна тематика, други са западноевропейски комедии и драми. Двата градски храма „Св. Троица“ и „Св. Димитър“ записват по 3 екземпляра от две заглавия. Общото количество възрожденски книги е 88 екземпляра. За по едно заглавие се записват 51 човека, по две заглавия записват 6 души, по три-двама и един се записва за 4 заглавия – това е поп Анастас Хаджистанков Разбойников. Пръв спомоществувател е Хаджи Стефан Георгиев, записал 2 екземпляра през 1851 г. Необходимо е да отбележим, че по време на своето учителстване в Свиленград Иван Вазов също подпомага издаването на една книга. Тя е със заглавие „Приключенията на Телемаха от Фенелона“, в превод от Никола Михайловски, баща на Стоян Михайловски и брат на Иларион Макариополски.

От всички 60 спомоществуватели 10 са външни, а 50 местни жители. От тях 9 души са учители, толкова са и учениците, 8 свещеници, 1 клисар, 1 абаджия, 3-ма бояджии, 1 бакал, 1 кюркчия и 2-ма ахтари. Останалите 25 души са с неотбелязана професия. Всички спомоществуватели са мъже.

Екипът на Исторически музей – Свиленград изказва благодарност на Николай Ликовски, за помощта, която оказа при издирването на информация за благодетелите на Свиленград.

д-р Стефан Димитров