Да се знае и да не се допуска трагедията да се повтаря, заяви поетът Бойко Ламбовски в
литературното четене на мястото на загиналите
Трагичните събития, разиграли се през кървавата 1913 година да влезнат в учебниците и да се изучават наред с другите национални трагедии. За това настояха събралите се в село Хухла, Ивайловградско, писатели, поети, издатели, местни хора и потомци на тракийски българи от Беломорска и Одринска Тракия. В събота, 3 октомври, на лобното място на 42-ма невинни хухленци, те приеха обръщение до Народното събрание, до президента и до премиера, в което настояват Разорението на тракийските българи, документирано от проф. Любомир Милетич, да се изучава в училище.
Всички се обединиха около идеята, че запазването на историческата памет е тяхно задължение към внуци и правнуци и не е свързано с желание за реванш и мъст. „Ние трябва да допълваме историята с това, което знаем и можем, за да може нашите наследници да стъпят на здраво и да се запътят натам, където няма да има повече такива трагедии,“ каза Бойко Ламбовски, лауреат на „Мистериите на Хухла“.
Преди обед, пред паметната плоча на избитите българи, свещеник отслужи панихида.
След обяд, пред обновената читалищна сграда, се проведе разговор с учени и писатели за новите им изследвания за трагичната 1913 година. Води го организаторът, писателят и журналист Иван Бунков, родом от Хухла, който го откри с думите: „Времето минава, но мислите ни се връщат към трагиката на тази нечовешка история. Жива е раната в душите ни още.“ Той и други хухленци разказаха истории, чути от техни предци, оцелели преди 107 години в клането. Случките, неописуемо драматични, трудно побиращи се в човешкото съзнание, разтърсиха и просълзиха присъстващите.
Разговорът потръгна в много и все интересни посоки. Участващите се връщаха назад във времето, когато Хухла, заедно със съседни родопски села, създава в Мала Азия колонията ни с малоазийски българи. Говориха за дейността на хухленци в четата на Капитан Петко войвода. Дискутираха битката на селото за църковна и духовна независимост в турската империя. Бунтът на жените срещу гръцките владици. Затварянето на селското училище за 7 години, за да не се допусне обучението по гръцки в него. Преселването на част от хухленци към Варна и Бургас след 1878 г. и създаването там на нови хухленски „колонии, които пазят и до днес живи връзки със селото“.
Проф. Тодор Балкански, също с хухленски корени, обясни етимологията на името Хухла от проучванията си досега, но обеща да продължи да търси още информация и скоро да я обнародва. Хухленци се вълнуваха от всичко свързано с живота им преди и сега. На дискусията присъства и Диана Овчарова, кмет на община Ивайловград.
Деца с факли поведоха шествието до лобното място на 42-ма избити невинни българи. Тук започна литературното четене, посветено и на всички загинали тракийци от селата в днешна България, в Гърция и Турция. То бе водено от поета Бойко Ламбовски, лауреат на „Мистериите на Хухла“. Стихове на още двама лауреати на същата награда, и двамата родени в Хухла – Ивайло Балабанов и Петър Василев, напуснал ни неотдавна, прозвучаха на място прочетени от Вена Иванова. Свои произведения рецитираха поетите Хубен Стефанов и Росен Друмев, също с хухленски корен. Стихотворението „Българин“ от Ивайло Балабанов прочете по свое желание най-малкият участник в проявата Митко Кондузов.
Както е известно Хухла е едно от 9-те разорени села, влезли в територията на днешна България. Останалите са отвъд границите – които от Хухла ясно се виждат – в Гърция и Турция. Затова то със своите културни събития се превръща в своеобразен символ на тракийското минало и бъдеще.
През многовековната си история селото е преживяло много превратности, а сега отново е в процес на възраждане. Десетки къщи се ремонтират и възстановяват, сонди вадят вода от 60 метра дълбочина, дворовете зеленеят, хора пристигат от цяла България да се качат на върха, светилище от 12-ти век преди Христа и да се поклонят във възстановения храм „Свети Пророк Илия“.
Празниците „Мистериите на Хухла“ събират творци, хора на изкуството от балканските страни.
Всички събития от Поклонението сега се провеждаха на открито, съобразени с изискванията на епидемичната обстановка, свързана с коронавируса.
Катя Стайкова, дългогодишен журналист, икономист, магистър по социология и
политически науки, потомка на избити българи в Хухла,
Камилски дол и Покрован, Ивайловградско, 0886 300 333, katista@abv.bg
Декларацията, приета от участниците в Поклонението:
РАЗОРЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ОТ БЕЛОМОРСКА И ОДРИНСКА ТРАКИЯ ПРЕЗ 1913 –
107 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
ОБРЪЩЕНИЕ
ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В ПОКЛОНЕНИЕТО, ПОСВЕТЕНО НА ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ БЪЛГАРИ В
ТРАГИЧНИТЕ СЪБИТИЯ ПРЕЗ 1913
До:
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МЕЖДУНАРОДНАТА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩОСТ
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Сто и седем години ни делят от трагичните събития, довели до физическото унищожение и пълно разорение на стотици хиляди българи от Беломорска и Одринска Тракия през 1913. Паметта на обществото ни сякаш е филтрирана и тези събития не само не стоят на фокус, но за тях дипломатично се мълчи. И така години наред обществото ни мълчи, а паметта изтънява. Днешното обезбългаряване на паметта на българите за драматичните събития от 1913 е точно толкова страшен факт, колкото и физическото обезбългаряване на изконните български земи през 1913 г. в Одринска и Беломорска Тракия. Това провокира група потомци на преживели трагичните събития през 1913 г. българи, сподвижници, учени и интелектуалци, на 15 декември през 2013 г. в София – сто години по-късно, да учредим “Национално движение – памет за 1913“.
„Национално движение – памет за 1913“ избра за своя мисия да съхранява в паметта на поколенията, всичко свързано с трагичните събития около разорението на българите от Беломорска и Одринска Тракия.
Да запазим в паметта на нацията споменът за трагичните събития от 1913 е тежък дълг!
Дълг към стотиците хиляди българи, които не достигнаха до пределите на Родината – посечени, отвлечени или удавени във водите на Арда. Дължим го и на проф. Любомир Милетич, чиято книга „Разорението на тракийските българи през 1913“ се превърна във втора библия за всеки потомък на бежанци от Беломорието и Одринска Тракия. За да напише книгата си, проф. Милетич анкетира стотици бежанци и хроникира детайлно трагичните събития и разорението на българите от Беломорска и Одринска Тракия, и днес българите имаме ясна представа за мащаба на тази трагедия именно благодарение на неговия труд.
А днес, в Хухла, в едно от разорените и описано в книгата на проф. Милетич села, в памет на изгорените 42 хухленци, четейки стихове на потомците на ония хиляди от Беломорието и Одринско, които боси ходеха, но тежко стъпваха, които изгубиха имотите си, но не загубиха честта си, които поругани, никога не поискаха мъст, днес ние, техните потомци заявяваме:
Никой няма право да обрича на забрава кървавите събития от 1913!
Никой няма право да изопачава фактите, нито да ги премълчава! Истината е една и тя трябва да остане в паметта на потомците!
Трагичните събития от 1913 трябва да влезнат в учебниците и да бъдат наравно изучавани от децата ни, с всички онези драматични събития, формирали нацията ни такава, каквато е днес.
Паметта на българите няма цвят, няма разделение, тя е с цвета на синовния дълг към земята, в която лежат костите на дедите ни!
3 октомври 2020, село Хухла
Вашият коментар