Плочата е възобновена по идея на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Свиленград, а е открита точно 108 години след гибелта на летеца
Днес, 19.Х.2020 г., 108 години след онзи тъжен и паметен ден, когато младата българска бойна авиация дава своята първа свидна жертва – поручик Христо Топракчиев, на лобното му място бе открита основно реконструирана паметна плоча.
Събитието бе уважено от кмета на Свиленград арх. Анастас Карчев. Присъстваха още офицери от общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, граждани.
Петър Марков, председател на запасните и резервистите в Свиленград благодари на Министерството на отбраната и на общинската администрация в града, затова че са финансирали, възстановяването на паметната плоча.
“Идеята ни е да не спираме. Ще засадим 10-15 чинара и ще поправим двете беседки, ще облагородим прилежащото пространство, за да стане това място харесвано за посещение от свиленградчани и гостите на града. Надяваме се, че ще е предпочитано от местната младеж и така ще я възпитаваме в патриотизъм“, каза Петър Марков.
Директорката на Исторически музей Елена Митева припомни основните исторически факти от първата балканска война, разиграли се край Свиленград.
Предлагаме ви пълният текст на нейното изложение:
В тази местност Малките ливади край Свиленград се ражда Българската бойна авиация. Тук е формирано І –во аеропланно отделение, тук край гарата е построено първото военно летище, оттук е извършен І-ят боен полет над Одрин на 16.Х.1912 г., тук са осъществени всички първенства на българското военновременно авиационно дело. А Свиленград – с всичко това влиза в световната история.
Малко по-късно един от авиаторите – Продан Таракчиев ще каже: „С тази война нашата авиация записа не само в българската, а и в световната история това знаменито епохално събитие – летенето! В нея авиаторите надраснаха себе си. Възложените им задачи те изпълниха блестящо и достойно”.
Първите български пилоти, обучени в чужбина, се завръщат у нас през август 1912 г. Към Българската армия се създава и първото аеропланно отделение в състав: летци – Христо Топракчиев, Симеон Петров и Никифор Богданов; авиомеханик – Иван Платников; един аероплан ,,Блерио ХХІ“ и известен брой войници – обслужващ персонал. Доставеният от Франция първи български аероплан е двуместен моноплан с мотор система ,,Гном“, с мощност 70 к. с. В средата на август 1912 г. с него е извършен и първият полет на поручик Симеон Петров над родна земя. За командир на аеропланното отделение е назначен поручик Топракчиев. Летището се намира северно от София. В началото на Първата балканска война. Аеропланното отделение се базира край Симеоновград, но при облитане единственият самолет е повреден и неизправен. Климатичните условия са лоши, няма възможност за полети, фронтът е далече.
На 10 октомври 1912 г. Въздухоплавателният парк се изнася в Мустафапаша (дн. Свиленград), той е придаден към 2-ра българска армия, под командването на ген. Никола Иванов. Аеропланното отделение се базира на новосъздаденото бойно летище тук – в местността Малките ливади край гара Свиленград. Започва сглобяването и облитането на новополучените 3 самолета ,,Албатрос“ F2. Продължават да пристигат още самолети, както и български и чуждестранни пилоти-доброволци, най-вече руснаци.
16.Х.1912 – е първи ден от началото на войната с подходящи метеорологични условия за полети. Генерал Симеон Янков, началник на инженерните войски при Щаба на действащата армия, поставя първата бойна задача на 1-во аеропланно отделение: ,,Да се разузнае за намеренията на противника в крепостта Одрин!“ За изпълнението на тази важна разузнавателна задача са определени двама български офицери – поручик Радул Милков като пилот и поручик Продан Таракчиев като наблюдател.
Чуждите наблюдатели и кореспонденти бързат да съобщят на целия свят за новия български подвиг- използването на самолета като бойно средство. В Свиленград по това време са съсредоточени между 80 до 120 военни кореспонденти и аташета от най-известните световни медии.
На 16 октомври и Христо Топракчиев извършва краткотраен полет над Одрин със своя самолет „Блерио”. На другият ден с руския пилот Тимофей Евтимов той повтаря своя полет, разузнава позициите на противника и хвърля позиви над самия град. На следващия ден Топракчиев отново лети над Одринската крепост, разхвърля позиви, хвърля и бомба „Одринка”. Първоначално османските войски са обхванати от паника, но скоро откриват стрелба по самолета. При завръщането си на летището се оказва, че крилата на самолета са пронизани от куршумите, но пилотът не е засегнат.
Кой е Христо Топракчиев? Роден е през 1885 г. в гр. Сливен, той е едно от 5-те деца в семейството на митническия чиновник Андрей Топракчиев. През 1908 г. завършва Военното училище и получава званието „подпоручик”. Служи в Първа пионерна дружина – София. Проведените показни полети на руския пилот Борис Маслинков през 1910 г. го отвеждат до конкурс за набиране на военни летци през януари 1912 г. Христо Топракчиев попада в първата тройка офицери, определени да учат във Франция заедно със Симеон Петров и Никифор Богданов. Всички се представят отлично и получават документ за правоспособност. Завръщайки се в България, те поставят началото на военната авиация у нас през 1912 г.
До това време се завръщат от обучение в чужбина всички офицери. За командир на аеропланното отделение край Мустафа паша е назначен подпоручик Радул Милков, завърналия се от Германия. Така тук край Свиленград е написана част от военната ни история по време на Първата балканска война на 1912-13 година.
За жалост на 19-и октомври 1912 г. при облитане от противниковите турски позиции е открит артилерийски огън и самолетът е уцелен. Към 16:00 часа самолетът на Топракчиев се появява на хоризонта откъм Одрин. Но на около 300 м от това летище, на височина 200 метра, самолетът рязко се накланя към земята. И само след миг се разбива и избухва в пламъци. Експлодира бензиновият резервоар. Към мястото на инцидента се втурват всички, но пред обхванатия в пламъци самолет остават само безпомощни свидетели, Христо Топракчиев изгаря като факла пред очите на своите колеги и приятели.
На 19.Х.1912 г. младата българска авиация дава своята първа свидна жертва. Поручик Христо Топракчиев остава завинаги на 27 години, жертвал се в една война за обединение на нацията, за присъединяване на Тракия и Македония към България. Остава в историята като първата жертва на световната военна авиация.
Посмъртно е награден с орден „За храброст” ІV степен. На траурния митинг се стичат стотици жители на Свиленград и околността, героят е погребан с военни почести в градския гробищен парк. В знак на почит през 1929 г. признателното местно население не го пренася в новия гробищен парк, и днес гробното място-паметник на поручик Христо Топракчиев се намира в двора на детската градина. През 1985 г. по повод 100-годишнината от рождението му, неговата племенница Стела Райнова проектира паметника, който се издига в градския парк на Свиленград.
На първото бойно летище у нас и лобно място на поручик Христо Топракчиев признателното поколение издига паметник с надпис. Заради използвания някога мек камък времето заличава надписа, а ние – живите, сме отговорни да пазим паметта на загиналите за България.
През 2019 г. община Свиленград чрез Областния управител на гр. Хасково отправи искане за финансова помощ за ремонт на паметника в местността Малките ливади – лобно място на летеца Топракчиев. Благодарение на отпуснатите 2300 лв. от МО и 1500 лв. дофинансиране от община Свиленград, паметникът бе облицован с мрамор и отново изписан с тъмни букви. За да се помни и знае как се почитат героите за свобода и единство на българската нация.“
Присъстващите почетоха паметта на героя с едноминутно мълчание, след което поставиха венци пред плочата.
Вашият коментар