Когато преди 6 години младият медик Здравена Добчева се посвещава на медицината, едва ли предполага, че светът ще се окаже в положението на пандемия и ще се наложи буквално от студентската скамейка да се включи в първите редици за борба със заразата.
Родена в Свиленград, отличничка на СУ „Д-р П. Берон“, капитан на мажоретките в града само преди няколко месеца завършва с отличие Медицинския факултет на Тракийски университет в Стара Загора.
Още не е взела диплома в ръцете си, но получава предложение за работа в клиника „Медикус Алфа“ – Пловдив. Кандидатства в новосъздадена фондация „Младите медици за България“ и вече е неин бенефициент.
Разговаряме между две дежурства, за да чуем мнението, опасенията, тревогата и оптимизма на един млад лекар.
– Здравена, лесно ли взе решението да станеш доброволец в интензивния сектор на Инфекциозната клиника на Университетска болница „Свети Георги“ в Пловдив?
-Не се поколебах дори за миг. След като ни бе съобщено, че трябва да сформираме екип – лекар и две медицински сестри, които да помагат на колегите от ковид отделението в „Свети Георги“.
-Не си ли помисли, че можеш да се заразиш, все пак си млада, животът е пред теб?
-Всяка професия носи своите рискове. Аз съм избрала да лекувам хората и мой дълг е да приема и рисковете. Да, млада съм, което е предимство, освен това бях минала през болестта с леки симптоми и вече имах антитела. Основното в решението ми бе, че някой трябва да се погрижи за тези тежко пострадали хора.
-До какво се свеждаха задълженията ти в най-тежкото отделение към момента в Пловдив? Как се крие зад формулировката „на първа линия“?
-На практика това е един къртовски труд. Работиш всичко 12 часа, с почивка от 30-40 минути. Облечеш ли защитните екипи и влезеш в отделението, няма време за нищо друго, освен грижа за пациентите. Знае се, че това са тежко болни и не можеш да ги оставиш без постоянно наблюдение на състоянието им и съответните животоспасяващи медицински манипулации. Освен че е голяма професионална школа, работата в отделението е много изтощителна.
Всеки помага на всеки – санитари, медицински сестри, лекари. Така създадохме един невероятен екип. Имаме си група във фейсбук, където се виждаме без „скафандрите“ и сме се зарекли, че паднат ли забраните ще се видим навън от тази обстановка. Без шлемове, без маски, без ръкавици и без баджове.
-Ще се включиш ли отново отново в подобно приключение?
-Да. Казвам го категорично и с уточнението, че това е и емоционално, но и напълно осъзнато мое решение. Най-напред трябва да сме хуманни.
-Каква е твоята рецепта за справяне със заразата?
-Основното е стриктното спазване на мерките – социална дистанция, носене на маски на публични места и т.н. Много са важни здравословното хранене, като се увеличи приема на зеленчуци и плодове, пълноценния сън, спорта, разходки сред природата. Природосъобразният и здравословен начин на живот са най-добрата медицина, ако мога така да се изразя. Това ще разтовари и самата здравна система.
-Тръгваш с летящ старт в професията. Как се случи това – работа в престижна клиника, стипендия от фондация?
-Най-ясно казано – случайно, но и благоприятно за мен. Съдбата ме запозна с д-р Динко Младенов. Той, разбирайки, че завършвам медицина с отличие, ме покани на интервю. Веднага след това дойде и предложението да започна работа в неговата клиника „Медикус Алфа“. Междувременно той създаде фондация „Млади медици за България“, чиято цел да подпомага млади медици до 35 години, за да останат и се развиват в родината. Идея, която аз подкрепям категорично.
Приемам д-р Младенов за мой ментор, защото виждам как работи и знам, че мога да се науча от него на най-доброто, в професионален и житейски план. Той дава страхотен шанс на младите медици – пуска ни в дълбокото, за да се научим да плуваме.
Давам под наем апартамент в Свиленград
-Все пак, защо се спря на медицината, има много по-модерни професии?
-Вероятно средата, в която израснах, е причината. Баба ми е медицинска сестра и не се разминах с игрите на лекари. Слушалките и спринцовките без игли, са сред първите ми играчки. Баща ми Жеко Добчев е ветеринарен лекар. Хуманен лекар е д-р Румен Христов, човекът, който също допринесе за моят избор. Двамата са завършили Тракийския университет в Стара Загора. Негов възпитаник съм и аз. Съдба.
– Избра ли си специалност? Готвиш ли се?
-Насочих се към офталмология, която е много интересна специалност. Личните ми планове за бъдещето, не само като лекар, съвпадат с интереса ми към очните болести. Разбира се, че се подготвям. Чета през всяка минута от свободното си време.
–Ще разкриеш ли плановете си за бъдещето?
-Първите планове са ясни – да съм максимално полезна в „Медикус Алфа“ и да придобия желаната специализация. После ще трябва да се налагам като очен лекар в практиката.
-Да смятаме ли, че Свиленград остава назад в детските и ученически години?
-Не смятам. Най-близките ми хора са там. А и в наши дни 150 км никак не са голямо разстояние. Много колеги пътуват седмично по стотици километри, за да поддържат кабинети в няколко населени места.
-За какво си мечтаеш, когато оставаш сама?
-Нормален млад човек съм и си имам мечти. Със сигурност ще се постарая да стана освен добър специалист и хабилитиран преподавател. Бъдещето е пред мен, само да сме живи и здрави.
Вашият коментар