Ангел Лулчев подготвя за печат своите мемоари, разкриващи какъв е бил българският футбол през 80-те и 90-те години на миналия век, съобщи авторът.
Текстът, който може да се определи като безкрайно откровен, разказва футболната и треньорска кариера на момчето, тръгнало от терените на Пловдив, за да обиколи цялата страна като футболист, физкултурен организатор и треньор.
Футболистът, обезвредил звездата на световния футбол и Интер – Милано Бонинсеня разказва скандални случки от българските терени по онова време.
Още по-скандални са ходовете, предприемани от босовете на отборите, за да си осигурят оставане в групата или изкачване в по-високо ниво.
Вземали ли са амфетамини отборите от всички нива на футбола в България, обикновено представяни като „букет от витамини“?
Какви суми са плащани, за да падне даден отбор?
Как става така, висши функционери на БКП да могат да те вкарат в затвора, а други висши функционери – от същата всесилна партия, да те извадят.
Плащало ли се е за загуба с всичко – от прасета и туби с вино до пачки, стигащи до петцифрени суми….
В безкрайно откровеното томче могат да се прочете още за какво Ангел Лулчев е благодарен на Георги Василев – Генерала, защо всички в Гоце Делчев обичат сегашния селекционер на националния отбор Ясен Петров, но не и домакина на стадиона там.
Става ясно как може да се обезвреди Бонинсеня, но не и Христо Бонев, Петър Жеков или Начко Михайлов.
Той признава, че не би се справил без помощта на многобройните си приятели, които са го подкрепили, припомняйки му факти и изпращайки му снимки, за което сърдечно им благодари.
За него Ясен Петров и Димитър Митрев казват: „Бате Ангел е страшен мотиватор. Говореше ни на ушенце преди всеки мач и ни даваше персонални задачи. Нямаше как да излезем на терена без да сме надъхани максимално. Постоянно прилагаше нови тактически постройки. Запомнили сме много случаи, когато при негативен резултат променяше схемата на игра и обикновено обръщахме мача.“, а Георги Василев – Генерала добавя: „Ангел беше сред най-респектиращите защитници, които познавам. Когато си до такъв съотборник на терена, той ти вдъхва нужното самочувствие. Не го интересуваше кой е срещу него, важно беше само да изпълни поставените му задачи. Специалитетът му беше един страховит шпагат, с който вземаше и на глед невъзможни топки.
В чисто човешки план беше отзивчив готов да помогне за всичко.“
А на кого и защо е показал среден пръст Ангел Лулчев обеща да разкаже преди премиерата на книгата си.
Вашият коментар