Бях много млад, когато Ангел Лулчев пое Граничар – Свиленград. Веднага усетих, че съм попаднал при специален треньор. Амбициозен, отговорен пред всички и всичко. Искрен на макс – каквото му беше в главата, това беше и в устата. Максималист. Жалко, че характерът му бе малко чепат. При повече дипломатичност щеше да направи голяма кариера.
Честен, искрен, прям човек!
Не можех да му откажа помощ, книгата да види бял свят!
Вашият коментар