Искам да Ви разкажа какво знам за Стопанина на селото, който всяка година се чества в родното ми село Димитровче, Свиленградско. Всичко, което знам, съм научила от моята баба Желязка Господинова Стоева, родена на 3 февруари 1889 година и дядо ми Христо Петров Стоев, роден на 15 март 1880 година, които са научили легендата от своите баба и дядо още през турско робство.
Селото ни Димитровче е било заобиколено от гъсти гори, а сред тях е било Аязмото, над което имало манастир. Но турците изсекли горите, изчезнал и манастира с монасите.
Нивата на моята леля беше точно над кладенчето. Често ходех на нивата, за да помагам на лелини, макар че съм била 8-9-годишна. Когато прекопавахме нивата, често излизаха парчета от керемиди и тухли. „Ето, това е доказателство, че тук е бил манастира“, веднага казваше моята баба.
Никой не знаеше, откога е там крушата с хралупа за Стопанина“, който бдеше над селото. Всяка година, преди Великден мъже от селото отиваха там, за да почистят кладенчето, да запалят кандило, а попът да освети водата. След това хората от Димитровче отиват, измиват се, вземат вода за вкъщи, за да осветят дома си.
Някога, когато са били манастира и гората, ден преди Великден на полянката с Аязмото е слизало еленче и лягало да си почине и чак след това го принасяли в жертва. Правели от него курбан, а цялото село отивало в двора на църквата, за да хапнат за здраве от курбана.
Но една година изпратили две млади момчета да вземат еленчето. Те не знаели, че трябва да изчакат еленчето да си почине, защото идвало отдалече. Изплашили се да не го изпуснат. Хванали го веднага и го заклали.
Повече еленче на тоя ден не дошло.
Започнали лоши години за свиленградското село. Болести, градушки, смърт!
Попът се сетил, че всичко това е, защото еленчето е заклано изморено. Тогава обявил, че ще принасят в жертва на Стопанина черен овен, за да продължи да ги пази отново.
Много селяни от Димитровче са виждали огнено кълбо да преминава над селото. Селяните вярват, че то излизало от хралупата на крушата до Аязмото и отивало в хралупата на друго дърво в долния край на селото.
Някога, през лятото селяните са спели на хармана. Една вечер моята баба ми, като малка също е видяла огненото кълбо.
Войниците от село, които са участвали на фронта, също са виждали огненото кълбо и са вярвали, че Стопанина ги пази.
Елена Карнобатлиева
Б. р. – Авторката припомня легендата за Стопанина на село Димитровче, община Свиленград по повод публикация на Владимир Бъчваров във в. „Мост“ от 2015 г., озаглавена „В Димитровче почетоха Стопанина на селото“.
Традицията да се дава курбан за Стопанина на свиленградското село Димитровче се спазва и до ден днешен. Аязмото е почистено, а край него има построен малък параклис.
Вашият коментар