Стартира ХVІІІ традиционна колообиколка „Европа на колела“, организирана от община Свиленград и КК „Колорит“. Тази година, по понятни причини, не е международен. Стотиците любители на колоезденето стартираха от площад „5-ти октомври“ в Свиленград. Те ще карат до почивната зона над село Орешец, където ще спрат за почивка и обяд.
Връщането до Свиленград ще става индивидуално. Още на старта някои от участниците се заканиха, че ще се върнат през … Маджарово.
Тази година обиколката вдъхнови Стефан Милев да й посвети стихотворение.
СПОМЕН ЗА ЕДНО КОЛЕЛО
или
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ВЕЛОСИПЕДИСТА
На участниците
в ХVІІІ традиционна колообиколка
„Европа на колела“
Ще започна доста отдалече,
за да кажа нещо тук за мен.
От тогава шестдесет са вече
минали назад от този ден.
Мислено съм в бащината къща –
между гробница и крепост стара –
дето днес рой спомени ме връщат
и да ги разкажа тук ме карат.
Колело мечтаех да си имам,
при това че бях добро дете,
но във къщи преди мене трима
сигурно са искали и те.
Другите деца от махалата
имаха си вече колела
и препускаха със колелата
из въпросната ми махала.
А пък аз, със двата вола сиви,
русоляв и синеок хлапак,
скитах из крайселските масиви
и така – от сутрин, чак до мрак.
В Свиленград току-що бях постъпил
гимназист след селското школо
и тогава чак денят настъпи,
та и аз да имам колело.
Не, не крия някаква си тайна
радвах ли се и щастлив ли бях –
радостта ми беше тъй безкрайна,
че със нея заедно живях.
И летях, летях с велосипеда,
въпреки че пътят каменист
бе тогава, както да се гледа,
но за мене все пак бе победа
да се считам велосипедист.
Е, веднъж се озовах във пясък –
ха, наляво, в дясно след това,
чу се скърцане на капла, трясък
и след туй – с превързана глава.
Знайно е, юнак без рана няма –
нека този израз да е чут,
затова и, без излишна драма,
следвах смело вечния маршрут.
В понеделник – „газ към касабата“,
към града по този път нелек;
в събота, през рамо със торбата,
и с „Балкан“-а – право към Мезек.
А в Мезек – директно на мегдана
с прашния, но нов велосипед,
та дано там някоя мадама
да ме види колко съм напет.
Днеска спомен връща ме назад,
след усърдно свършени дела,
към копринения Свиленград –
град юначен, град на колела.
Зная и се радвам, че в момента
пътят е досущ аерописта,
че си има и отделна лента –
лентата за велосипедиста.
Колоездене – не е театър,
ни пиеска, сътворена днеска.
то е нещо като вихрен вятър,
като буен кон и като фреска.
Погледнете велосипедиста,
на педала тури ли кракът,
как, установен на свойта писта,
се вълнува всеки, всеки път.
Ако види велосипедиста
трън на пътя, ще отрони дума:
-Тая работа не е тъй чиста!
И ще кривне, без да спука гума.
Ако птичка, кацнала на пътя,
забележи той, встрани ще мине,
ще й махне с длани два-три пъти,
за да литне към небето синьо.
И, понесен с общата дружина,
в дъжд пороен или в знойна жега,
хем върти, да бъде ненадминат,
хем следи другаря си до него.
В колоезденето няма сделка,
ни ролетка, нито черно тото.
Тук е чисто като в храм, защото
е реликва жълтата фланелка.
Затова край Арда вековечна,
сред върхари горди и скали,
под тържествен полет на орли,
нека се усмихнем днес сърдечно
под небето южно и лъчисто
и … поклон на Велосипедиста!
СТЕФАН МИЛЕВ
15 май 2021 г.
гр. Маджарово
„Арда бийч“
- Стефан Милев Милев е роден в с. Мезек, учил е в Свиленград, а след това завършва Висшия музикално-педагогически институт в гр. Пловдив. През последните години е преподавател по музика в СУ „Димитър Маджаров“, гр. Маджарово и художествен ръководител на певческа група „Иглика“ при НЧ „Н. Й. Вапцаров-1961“ – Маджарово.
Вашият коментар