При всяко мое прибиране намирам по нещо ново, има движение, има млади семейства и намирам положителна промяна, казва пътешественикът
– Прекосихте Родопите с рикша и малко дете, с което привлякохте вниманието на редица национални медии. Как се роди идеята?
– Запалихме се да пътуваме с колело, когато бяхме в Южна Америка още преди в семейството ни да се присъедини Ева. Закупихме рикшата преди година и половина, първоначално правихме малки разходки в града, постепенно започнахме да осъществяваме по-дълги велопреходи. На Ева много й допадна, с радост се возеше в нея. Идеята да прекосим Родопите дойде, когато бяхме в Кресненското дефиле – имахме среща с приятели и предложих на Пламена да се приберем до Мезек с колелата и да изминем Родопа планина с колело. Интересното е, че и двамата нямаме особен опит в колоезденето на дълги разстояния, но за радост тя веднага ме подкрепи.
– Приятелите ви знаят, че сте пътешественици по душа. Със съпругата ти сте били доброволци в Замбия, пътували сте на стоп в Южна Америка. Бихте ли разказали повече за тези смели авантюри?
– Още когато се запознахме с Пламена, започнахме да пътуваме на стоп и да търсим приключения в родината. Знаех за голямата мечта на моята съпруга, но никога не бяхме обсъждали сериозно възможността да живеем в Африка с племе. Бях в САЩ, когато тя ми се обади с предложение да заминем. Бе дълъг процес на обмисляне. Живяхме шест месеца без постоянен ток и течаща вода с местно племе. Успяхме да се докоснем до културата им по уникален за нас начин. Местните са изключителни хора, липсват им завист, омраза, лицемерие, междуличностните отношения са в най-чистият си вид. Въпреки че имат малко винаги са щастливи, гордеят се с племето си. По-голямата част никога не бяха виждали представители от бялата раса. Когато се върнахме от Африка, бе ред на Пламена да ми върне жеста и да ме последва в моята голяма мечта – да пътешестваме в Южна Америка. Пътувахме седем месеца предимно на автостоп през Чили, Боливия, Перу, Еквадор и Колумбия. Основно нощувахме на палатка, живяхме с далечни и нечувани племена както в планинската верига Андите така и навътре в Амазонската джунгла. Южна Америка е изключително многолик континент.
– Логичният въпрос е каква е следващата ви дестинация?
– В интерес на истината все още водим преговори помежду ни. Пламена мечтае да се завърне в Африка, аз имам изключителен интерес към държавите от Близкия Изток. Централна Америка също ни се върти в главите. Със сигурност отново ще „хванем пътя“ скоро, когато разберете накъде сме се запътили ще знаете кой от двама ни е по-добър в преговорите.
– Казват, че човек пътува, когато намери сродната душа. В тази връзка ти ли запали Пламена по пътешестването или тя те отвори за един нов свят?
– Обичах да пътувам преди да срещна Пламена, но по по-различен начин. Тя е тази, която ми показва предимството на автостопа и дивото къмпингуване. По този начин имаме възможност да се придвижваме по малки населени места и да общуваме повече с местните, именно при тях се крие културата на един народ и това е нещото, което прави приключението още по – интригуващо.
– Обиколили сте много екзотични места на няколко континента, връщайки се в Свиленград как виждате града?
– Винаги се връщам в Свиленград с огромно удоволствие, а сега още повече ме радва фактът, че виждам същото у Пламена и Ева. Разбира се в града имам семейство, роднини и приятели, което го прави още по-специален. Това, което ме радва, е че при всяко мое прибиране в Свиленград намирам по нещо ново, има движение, има млади семейства и намирам положителна промяна. Виждам, че районът ни се превръща в туристическа дестинация. Щастлив съм да видя и как потенциалът на селото, в което израснах – Мезек, се разгръща. Има страхотни дадености и се радвам, че все по-често, когато се прибирам срещам туристи, за малко село като Мезек това е страхотна възможност и се радвам, че се развива.
– Със съпругата си подготвяте дебютна книга. Бихте ли разказали повече за нея?
– Книгата е разделена на две части – в първата описваме живота ни като доброволци в африканска провинция. Разкриваме какво е да живееш сред непознато племе, тяхното ежедневие, вярвания и навици. В една такава далечна култура има много различия, с които се сблъскахме и които промениха мирогледа ни завинаги. Разбрахме защо човек се влюбва в Африка, веднъж щом е стъпил на континента и искаме да предадем това чувство на читателите.
Свиленградчанин от Канакли живя сред племе в Африка, прекоси на стоп Южна Америка и се снима във филм на Пенелопе Крус
Във втора част се пренасяме в далечната Южна Америка – пътувахме с екстремно нисък бюджет, което направи приключението ни много цветущо. Разказваме за племената, които срещнахме и тъй като, докато пътувахме, се уповавахме на местните научихме много за културата на тези далечни народи, която споделяме в книгата си. Описваме невероятните места, които посетихме – от пустини до джунгли и от заснежени върхове до карибски плажове.
Няма да издавам повече, но едно е сигурно – постарали сме се да пренесем максимално читателите си в далечните непознати земи, по които стъпвахме и да ги срещнем с нечувани племена.
Иван Колев
Вашият коментар