Първите свиленградски футболисти играели с голяма топка от плат, напълнена с косми от вчесването на магарета и крави

100 години футбол в Свиленград

Първите футболисти на „Левски“ – Свиленград

         Футболът произхожда от Китай от преди 2 500 години. Древните китайци играели форма на съвременния футбол, която била много популярна между 770 и 476 г. пр. Хр. китайският футбол възникнал в  района на Линци в гр. Зибо, на полуостров Шан Дон. Играчите ритали надут свински мехур в заграден двор. По-късно по пътя на тази игра тръгват и жителите на древните Елада и Рим. В Япония също се играела подобна игра, наречена „кемари”.

         Официална родина на този спорт се приема Англия, където са поставени първите футболни правила. Първите официални правила са създадени в университета в Кеймбридж през 1846 г., а за официална рождена година на футбола се приема годината 1863¹.

         Футболът е представен за първи път в България под побългареното название ритнитоп от швейцарския учител по физкултура Жорж дьо Режибюс, поканен да преподава в страната. Запознаването с новата игра става в двора на Варненската мъжка гимназия в края на учебната 1893-1894 г. Учителят формира два отбора от ученицити с по единадесет души. Маркира врати от двата края на игрището с ученически палта и обяснява накратко правилата на играта. Поставя кожена топка по средата на терена и дава старт на първата футболна среща някога в България. Следващите дни още няколко групи от класовете в гимназията опитват това ново изживяване². Футболът е представен в София от Шарл Шампо следващата година. Правилата на играта са публикувани на български от швейцарски учители в сп. „Училищен преглед” 1897 г. и футболът продължил да набира популярност  в началото на 20 век. Сега всеки ден играят футбол милиони хора в повече от 200 държави³.

Първата световна война за България започва на 14 октомври 1915 г. с Манифест на Цар Фердинанд и завършва със Солунското примирие на 29 септември 1918 г. На 3 октомври Фердинанд абдикира, за да запази трона за 24 – годишния си син Борис и слага началото на Втората национална катастрофа за България. Пленени са 100 хил. български войници и офицери. България губи големи територии от Македония, Южна Добруджа, излаз на Бяло море, няма право на редовна армия. Трябва да плати на страните победителки 2 милиарда и 250 милиона златни френски франка, а 250 хиляди бежанци прииждат в нейните предели от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини.

С  пълната капитулация на България, английски войски са настанени на ж.п. гара Ново село. Един ден английски войници, облечени в черно сукно, с тяхна военна музика от гайди, марширували по главната улица на Свиленград. Децата от махала „Канаклия” /„Дермен дере”/ тръгнали след маршируващите и отишли в техния лагер на ж. п. гарата. Там заварили други техни английски войници, които играели футбол. За тях това било изненада. Те за първи път виждали такава игра. До този момент младежите от Свиленград и района в празнични дни играели хора, ръченици по хорищатта, на хайдути и жандарми, на чилик, на от бир бочук, на свиненце, на въже и други народни игри. В неделните дни излизали на разходка покрай река Марица, река Канаклийка, до с. Мезек и други забележителни места.

Сред децата, които гледали как английските войници играят футбол бил и Жеко Кашеров. Той казал това на майка си, която била шивачка и тя му направила голяма топка от плат напълнена с косми от вчесването на магарето и кравите. От този момент нататък започнало да си играе в Свиленград футбол. По-късно се образували дружество спортен клуб „Левски” с председател Ангел Хр. Драгов. Родителите му били от Брацигово и продавали дървен материал. Първоначално футболното игрище било в коритото на р. Канаклийка зад къщите на Кашерови и Съвлекови. Там по време на Тодоров ден ставало надпреварата с коне и магарета от града и близките села. Касиер и домакин тогава бил Жеко Кашеров. В домът им прибирали топките, гащетата и фланелките на играчите, тъй като живеели най-близо до игрището. Тогава футболистите са били почти всички ученици, които завършвали трети прогимназиален клас. Нямало гимназия още в града и по цял ден играели футбол. Кашеров си спомня, че в първият футболен тим били младежите: Димитър Янев Иванов – вратар, другите били: Герасим Г. Дишлиев, Стефан Василев Хаджиилиев, Иван Хр. Алвандерлиев, Жеко Д. Кашеров, Агоп Гарабедов, Васил Недялков Карадемирев, Васко Ал. Вапцаров, Иван Ат. Испиров, Ангел Хр. Драгов. От Харманли бил Милан Дяков Райчев.  Рефер на клуба е Сава Арабов. По-късно се утвърждава като такъв и Агоп Гарабедов.

Първите пионери спортисти в Свиленград са група младежи от Комунистическото младежко дружество с ръководител Анастас Алтъпармаков, Димитър Г. Бабианичин, Димитър Латинов, Георги Мавродиев, Атанас Станкушев, Христо Ганев, Сава Арабов и др. По-късно, група младежи при Комунистическото дружество се отделили във футболна секция, която наименували Спортен клуб „Хр. Ботев”. За председател на клуба е избран Димо Георгиев Катранджиев и членове на ръководството Сава Арабов, Димитър Воденичаров, Димитър Янев Иванов и Димитър Карагеоргиев.

Игрището на спортен клуб „Хр. Ботев” било в местността „Арахман гьолу” на чаирите. Двата градски тима играели често другарски мачове. Първият мач за първенец на града между отборите на „Левски” и „Ботев” се състоял пак в чаирите и резултата е 1:0 в полза на „Левски”. Васко Вапцаров, който вкарал гола екзалтирано бягал по терена и викал „Левски, Левски!!!”

През септемврийските събития на 1923 г. Цанковиското правителство разтури всички политически партии и организации, като спортен клуб „Христо Ботев” се присъединява към „Левски” и в града през 1926/1927 г. има само един спортен клуб.




На 5 октомври 1924 г. се появява първата футболна топка на наш терен.

Формацията на ФК “Левски”-Свиленград победила през 1930 г. “Марица”- Любимец с класиката 3:0 – от дясно-наляво: 1.Димо Попдимов 2.Мишо Колев 3.Георги Караиванов 4.Методи Пънделов 5.Михаил Христов 6… 7… 8… 9.Атанас Карагеоргиев-Ашо 10.Иван Испиров 11.Димитър Маргаритов-Такутя.

Спортен клуб „Левски” започва да играе другарски мачове с „Марица” – с. Любимец , с „Орли”- Харманли и др. Председателят Ангел Драгов субсидирал клуба като купувал спортно облекло и футболни топки на играчите.

След Ангел Драгов председател на клуба е Димитър Гарванов, родителите му са търговци на зърнени храни и окончателно се установяват в Свиленград. През този период местния футбол се развива много бързо и придобива голяма популярност. Връзките на клуба се разширяват и започват да се играят мачове с отборите от Хасково, Търново Сеймен /дн. Симеоновград/, Борисовград /дн. гр. Първомай/, Нова Загора и др. Три години подред железничарския футболен отбор ЖСК-София идва в Свиленград да играят с нашия отпор, понеже пътуват безплатно по ж. п. линията с влак.

Първият международен мач на „Левски” е с „Едрине”  на гр. Одрин  на 12.VІ.1927 г. на игрището край р. Канаклийка, който завършва 1:1. Футболът в града има много привърженици и непрекъснато се увеличават.

Общинският съвет в лицето на пом.-кмета Иван Сарафон отпуска място за футболно игрище /на мястото на сегашното игрище/. Спортният клуб има повече от 250 члена и всички отбиват задължителната си трудова повинност на игрището. Който няма възможност сам да се труди заплаща по 300 лв. Това го издействал председателя Димитър Гарванов. За кратко време игрището е заравнено и наоколо залесено с акации. През този период Спас Битлиев като голям запалянко на футбола непрекъснато субсидира клуба с парични средства.

На 5 август 1927 г. „Левски” трябва да върне визитата си на „Едрине” в гр. Одрин. Нашия състав пътува до там с влака, но техния отбор по някакви причини не се явява на срещата и на нашите играчи им остава само развлекателната част от програмата да разгледат Общината, Музея, Джамията и др. места с директора на Българската гимназия в Одрин Димитър Нашев.

През 1929/30 г. председател на Спортен клуб „Левски”е комуниста, адвокат Георги Янков, а секретар – касиер Петър Виделов, много енергичен и голям запалянко на футбола.

На 13 юли 1930 г. е насрочен другарски мач в Свиленград с гръцкия отбор „Етникос” от гр. Деде-агач. От Гърция, освен играчите, идват много граждани на града и роднини на свиленградчани. Гостите са посрещнати много добре, в тяхна част е организиран митинг а кмета на града – социалдемократа Александър Хаджиатанасов ги приветства с „Добре дошли!” Целият град се стекъл на стадиона. Това е един празник за нашите граждани.

На два пъти нашият футболен отбор „Левски” е окръжен първенец, и като такъв играе с „Ботев”- Пловдив. По време на мача пловдивчани разпръсват със самолет хиляди листовки, в които се съобщава за мача на „Ботев” с първенеца от Хасковски окръг- Спортен клуб „Левски” от Свиленград. Мачът се играе по време на забележителния Пловдивски панаир  нашите бият с убедителните 4:1 гола.

От 1929 до 1933 г. е Световната икономическа криза или така наречената Голяма депресия. Ръководството на нашия клуб търси начин за сдобиване с парични средства, за закупуване на топки, облекло, обувки и др. спортни принадлежности за футболистите на „Левски”. Въпреки несгодите парични средства се намират и с помощта на общината се поставят скамейки около игрището. Общината проявява инициатива и решава да даде радиоконцерт от радиоапарат за гражданите за да се съберат допълнителни средства за отбора. Стичат се много граждани но не се получава. Няма кой да настрои радиоапарата, не се чува добре музиката и гражданите остават разочаровани.

Ръководството на клуба и то не остава по-назад с инициативи от общината. Закупуват киноапарат, наемат салона на братя Бутракови за да прожектират разни филми и от печалбата да отделят средства за отбора. Но икономическата криза си казва думата и клуба остава в задължения.

Въпреки всички неблагополучия и трудности мачовете на отборът ни с други клубове са продължавали през годините по следния начин:

Дата                        Отбори                        Резултати            Място на

                                                                                                   срещата

1924            Левски – Ботев – Свиленград      1:0              Свиленград

5.V.1924 г.  Левски-Марица –с. Любимец      2:1

2.VІ.1927г.  Левски-Едрине – Одрин               1:1

5.VІІІ.1927 г. Левски-Едрине – Одрин       не се играе         „ „ „

8.VІІ.1928 г. Левски-България – Хасково     0:0            Свиленград

19.VІІІ.1929 г. Левски-Ботев – Хасково          ?:0            Свиленград

25.VІІІ.1929 г. Левски-Орли – Харманли       2:1

6.VІ.1930 г. Левски-Туран – Хасково               4:1

29.VІ.1930 г. Левски-Туран – Хасково            3:0

13.VІІ.1930 г. Левски-Етникос- Гърция          2:2           Свиленград

1930 г.             Левски-Етникос- Гърция          0:2

Източници:

1.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB.

2. Симеонов, Климент. „Футболът в България”, С., изд. Медицина и физкултура, 1984 г.
3. https://www.google.com/search?q=%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B0+%D0%B2+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&oq=&aqs=chrome.0.69i59i450l8.8293525j0j15&sourceid=chrome&ie=UTF-8

4.Кашеров, Жеко. „Орлите на Свиленград”, 1987 г. Кърджали ( неиздадена книга), с. 65-70

 30.06.2021 г.                                                                                                                                                                                                           Атанас Куманов

Свиленград