Ох, горещо, горещо, горещо! И понеже внуците питат как сме издържали преди, когато нямаше климатици, ще си позволим да открехнем съкровищницата с нашите спомени.
Всеки ден, включително и в неделя, децата от квартала нижехме тютюн, свой или на приятелки, наредени под сянката на някоя от къщите. Беше важно да свършат бързо зелените лепкави листа от чували и кошове.
Давам под наем апартамент и самостоятелна стая в Свиленград
После целият орляк от дечурлига, под попечителството на някоя от майките или по-голяма сестра, тичахме към Марица. Пътят не бе асфалтиран. Всъщност само главната улица бе павирана. По всички други улици пепелякът стигаше до кокалчетата на краката ни, игриво изпръхваше по пръстите на ходилата ни и се шегуваше с нас.
Реката влачеше спокойно и властно бистрата си вода и ни прегръщаше нежно и искрено! Така нямаше нужда от климатици и всекидневна хигиенна баня.
Наскоро от красиво оформения бряг пред библиотеката, сграда с много история в нея, поискахме да огледаме нашето детство в реката. Трудно е да признаем – това не е водата от нашите спомени! Просто не е вода!
А преди не беше така! Няма лодки, в които да гребат млади свиленградчани, няма кей, няма школи или курсове по плуване. А все пак, реката е имане, което винаги ще е много ценно!
Затова сега предлагаме от тук, от Свиленград, да се започне кампания за пречистването на Марица. Разбира се, това дело трябва да стане национално по мащаб, но нека в основата му да бъдат младите свиленградчани, еколози, природозащитници, ловци, рибари и всички желаещи да се включат свиленградчани!
По понятни причини ние, най-вероятно, няма да видим отново бистра Марица, но тя е нужна такава на всички във времето, което предстои!
Славка Димитрова
Митра Нейкова
Вашият коментар