Днес се навършват 40 дни от кончината на Ивайло Балабанов. Ако беше жив, този великан на съвременната българска поезия щеше да навърши 76 години!
Ивайло Балабанов е роден на 28.08.1945 г. в ивайловградското село Хухла. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир „Ивайловград“, „Пътни строежи“ и др. Известно време е програмен ръководител на радиовъзел-Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград.
Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. През 1976 година участва с цикъл стихове в съавторски сборник на Военното издателство – „Когато ставахме мъже“.
Автор е на книгите „Да се загледаш в звезда“ /1979/, „Окова за щурец“ /1984/, „Парола „Любов“ /1988/, „Религия“ /1990/, „Тракийски реквием“ /1997/, „Избрано“ /1998/, „Песни за старо вино“ /2003, поетичен сборник в два тома/.
Ивайло Балабанов празнува 75-та си годишнина, кметът на Свиленград арх. Анастас Карчев и заместникът му Мария Костадинова го поздравиха лично
Носител е на награда от „Южна пролет“ /1980/, награда на Съюза на българските писатели /1987/, Националната награда „Изворът на Белоногата“ /2001/, книга на годината – 2004 г., за „Песни за старо вино“, Наградата за цялостно творчество „Александър Паскалев“ /2005/, Наградата за патриотична поезия на името на Георги Джагаров /2006/, Националната награда „Пеньо Пенев“ за 2008 г., орден на Националния съюз на Капитан Петко войвода, орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I-ва степен /2020/. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член е на СБП.
Умира на 20 юли 2021 г. в родното си село Хухла.
Междувременно кметицата на Ивайловград Диана Овчарова предложи да се създаде национален поетичен конкурс на името на Ивайло Балабанов. Предложението ще бъде гласувано на трети септември, когато заседава ОбС -Ивайловград.
Вашият коментар