Иван Кръстев Николов е известен в Свиленград и общината като Германеца. Занимава се с лозя от 1968 година. Работил е в завод „Сакар“ като настройчик на „автоматите“. Скоро ще навърши 80 години, но не се отказва от любимото си лозарство. В свободното си време свири на акордеон в групата за народни песни към Тракийското дружество в Свиленград.
Дългогодишният лозар Иван Николов – Германеца пренесе с шишета тонове вода до лозето си, за да го полива корен по корен. В продължение на три месеца той се бори със сушата, за да изкара обичайната силна реколта от своето малко лозе – декар-декар и два ара. Изчислява реколтата на до 2 тона, вметвайки, че когато лозето е било младо е давало и над 3 тона грозде.
Иван Германеца започва да полива лозите, заради голямата суша в региона.
„Исках да сложа капково напояване, но децата ме спряха. Да съм оставил вече лозето. Как да го оставя! Три месеца носих вода всеки ден. Пълня 50-60 11-литрови шишета и в колата. Имам „Форд” – комби, с голям багажник. Ставам в 5:00 часа. По тъмно съм на лозето – огрибам около лозите, правя маток /б.р. – разреден във вода кокоши тор/, по светлото вече поливам корен по корен. Там, където матокът попие веднага, доливам втори път. Ей затова сега гроздето е с отлични качества“, разяснява част от технологията си на производство Иван Германеца.
Лозето си е направил през 1987 година. То се намира до магистралата, на 300 от знамето над Свиленград, в посока Любимец. Първоначално мястото е било дере и го изпълва с черна пръст и пясък от близкия склон. След това хвърля и 1-2 камиона оборска тор. 12 години лозето давало реколта без да е торено, но след това отслабнал добива и сега Германеца хвърля по 1 чувал супер фосват. През последните две години го тори и с кокоши тор, който според него е много подходящ за лозе.
Германеца е всепризнат майстор на рязането и ашладисването. Търсен е много. Викан е чак в Софийско да реже и подмладява лозя.
Гледа 16 сорта в лозето си, от които 6 са безсемкови. Всеки ден е на лозето си. Твърди, че няма тайна в отглеждането на хубаво грозде. Прилага си стари технологии, а от 12 години оголва салкъмите след 26 август. Така гроздето се изпича хубаво и придобива отлични качества.
„Не искам да се хваля, но за да е добра реколтата се иска много труд. След като свършим работата с бригадата в масивите в Райкова могила съм неизменно тук. Идвам по зори и се прибирам на смрачаване. Все си има нещо за вършене. Обичам си лозето и не ми тежи, че съм тук.“, казва Иван Кръстев.
Дългогодишният лозар си е направил скривалище, за да пази гроздето от крадци. За целта си е извадил разрешително за носене на оръжие и когато е на лозето винаги е с пистолет на кръста. Няколко случки са отказали мераклиите да го окрадат.
Веднъж дошъл циганин, който казал, че се разхожда. Германеца не му повярвал и произвел изстрел във въздуха. След този случай не е забелязал циганин край лозето си, но българи се навъртали.
Друг път на смрачаване млад мъж разхождал кученцето си между лозята и се оглеждал. Бай Иван се усетил и след като вечерял се върнал на лозето и заел позиция в скривалището си. Мъжът се появил към 1 часа след полунощ, а Германеца изстрелял сачми във въздуха, така че да паднат върху неканения гост.
Докато старият лозар разказва за лозето си и перипетиите около него, му звънят от Казанлък, за да си поръчат от тазгодишното грозде на Германеца.
Вашият коментар