Община Свиленград има екип от млади и ентусиазирани хора, които правят възможно усвояването на максимум европейски средства за община като Свиленград. Това заяви в интервю за БТА кметът на общината арх. Анастас Карчев. Опитът на този екип е още от първия програмен период 2007-2013 година, когато е бил изграден. Това за Карчев дава и логичния отговор защо общината е в първата шестица в страната по усвоени европейски средства на глава от населението през 2020 година с повече от 5 000 лева на човек.
Бюджетът пък за тази година е рекорден заради спечелени проекти с национално и европейско финансиране, които подсигуряват заложената инвестиционна програма за 9,7 милиона лева. Сред основните и важни проекти са строителството на детската градина „Снежанка“ и преустройството на бул. „България“ – централната пешеходна зона, което започва след няколко дни с откриване на строителна площадка.
В същото време обаче пандемията и ограниченият или спрял трафик от и за съседните Гърция и особено Турция оказва много негативно влияние върху местната икономика, твърди кметът на Свиленград. Най-потърпевши са заетите в хазартния бизнес, един от стълбовете на местната икономика, както и съпътстващите бизнеси в сферата на услугите и туризма.
Продължава положителното развитие на общинската дейност по сметосъбирането и сметоизвозването. От 300 килограма смет на човек годишно, преди въвеждането на разделно сметосъбиране през 2014-2015 година, сега този показател е 136 килограма. Целта е постигането на 100 килограма годишно, като общината е и в процес на сертифициране на членство в Европейската мрежа на общини с нулеви отпадъци. Има два варианта за решаване на тежкия проблем за общинския център и селата в общината с качеството на питейната вода. По-удачният е докарване на вода до Свиленград от открит богат водоносен пласт в землищата на селата Сладун и Варник, за което ВиК-Хасково трябва да класифицира като приоритетен проект и да търси финансиране. Втората възможност е строителство на пречиствателна станция за питейната вода, което обаче ще я оскъпи.
– Г-н Карчев, по данни на Института за пазарна икономика, през 2020 година Свиленград е в шестицата на общините в България, които са получили по над 5 000 лева на човек от населението от европейски програми при средни за страната 2 010 лева. На какво се дължи този резултат в привличането и усвояването на общностни средства?
– Свиленград има традиции в усвояването на европейски средства. Ние имаме опит още от първия програмен период 2007-2013 година, а впоследствие и от втория програмен период 2014-2020 година, който предстои да бъде завършен и началото на следващия период 2021-2027 година. Първият премина много успешно, вторият е вече към своя край. Ние можем да дадем много примери за това какво сме направили, но главният ни успех е в това, че ние имаме един много добър екип. Той беше изграден още в началото на първия програмен период в дирекция „Европейски проекти“. Там има млади хора, които са много ентусиазирани и правят всичко възможно община Свиленград да се възползва по най-добрия начин от предоставените възможности за кандидатстване. Благодарение на тях, на младия екип, на нахъсаните колеги ние успяваме да усвоим максимума от средствата, предвидени за община като нашата. Това е причината да сме сред първенците в статистиката.
– В същото време обаче Свиленград е сред общините, чието икономическо състояние и развитие зависят в много голяма степен от международния трафик от Турция и Гърция, който вече месеци е спрял или е силно ограничен заради пандемията. Как това се отрази на живота в общината?
– Да, през последните години икономиката на Свиленград се преобрази и тя се ориентира към сферата на услугите и туризма. Благодарение на силните програмни периоди с усвояването на големи средства от ЕС в инфраструктурата, Свиленград стана привлекателно място за инвестиции в такъв вид бизнеси. През 2009 година беше първата инвестиция в сферата на хазарта, която даде тласък на следващи инвеститори. Свиленград влезе във фокуса на този бизнес и до 2015 година ние станахме общината в България с най-много вложени пари в този вид предприемачество. Впоследствие имаше сътресения в съседна Турция с опита за преврат, което имаше негативно влияние. За година – година и половина инвестициите спряха, но от 2018 година развитието тръгна отново. Пандемията обаче имаше много лоши последствия. Никой не се оказа подготвен за такава ситуация. Заради мерките бизнесите спряха. Невъзможността от достъп на турски туристи до Свиленград и България даде негативно отражение върху тези инвеститори. Много от фирмите се възползваха от държавната помощ 60/40, но като цяло затварянето на границите оказа недобро въздействие върху Свиленград. Особеността е и тази, че хората, които идват като туристи тук, са за един уикенд, нашият туризъм е по-различен от този на морето или в планината. И когато този туризъм спря, спряха и всички други малки бизнеси. Икономиката беше парализирана. Много хора останаха без работа, както и без обичайните за хазартния бранш бонуси при добри резултати от дейността. Блокажът доведе много хора до невъзможност да изплащат кредити, задължения и съответно ефектът върху града беше лош.
– Но пък общинската хазна и бюджет са с добри показатели – приехте инвестиционна програма за 9,7 млн. лева, от които 6,2 млн. общински бюджет и 3,4 млн. европейски средства. Кои са най-големите и значими проекти, които се изпълняват в момента?
– Наистина, бюджетът ни за тази година е рекорден на базата на кризата през 2020 година и продължаването й и през тази година. Рекордният бюджет се дължи основно на проекти с национално и европейско финансиране, които успяхме да защитим и спечелим. Основните проекти, които са и приоритетни, са строителството на изцяло новата детска градина „Снежанка“, която е с 2 млн. финансиране от МОН и 550 000 лева от общината. Другият основен проект е благоустрояването на бул. „България“ – централната пешеходна зона в града, където средствата са 3,680 млн. лева от държавата, като парите са преведени по сметката на общината.
– Този проект има дълга история. Как вие като архитект по професия ще го оцените?
– Имах възможността да работя в общината още при възникването на идеята за благоустрояването на бул. „България“. Това беше в далечната 2012 година. Работих като младши експерт в отдел „Устройство на територията“. Бях извикан в кабинета на кмета инж. Георги Манолов, за да помислим как да благоустроим тази градска част. Тя за разлика от други части, беше останала изолирана от инвестиционните проекти. Единствената ефективна и най-добра форма за това преустройство беше да се насрочи архитектурен конкурс, който да даде най-удачното решение. Той се проведе с участието на три екипа. Решенията бяха много добри, а журито бе в седемчленен състав. На първо място беше класиран проектът на покойния проф. Александров. Проектът и разрешението за строеж бяха факт през 2013 година, но до миналата година ние нямахме осигурено финансиране до решението на кабинета. Вдругиден искаме да открием строителната площадка и да започнем дейностите.
– Свиленград е известен с новаторския подход в сферата на сметосъбирането и сметоизвозването, член е на Европейската мрежа на общините с нулеви отпадъци и тече сертифициране на членството. Вече повече от година работи и инсталацията за компостиране на отпадъци. Какъв е напредъкът в дейността?
– В Свиленград в момента имаме разделно сметосъбиране. Тази дейност беше внедрена още през 2014-2015 година. Чрез разделното събиране на отпадъци и изграждането на компостиращата инсталация ние постигнахме много добри резултати. Преди въвеждането на този подход ние сме генерирали по 300 килограма отпадъци на глава от населението годишно. Впоследствие за миналата година ние имаме 136 килограма депониран отпадък годишно, което е над 60 процента спестяване на депонираните отпадъци. В Европейската мрежа за нулеви отпадъци, за която сме подали документи и ни предстои сертифициране, прагът на показателите е 100 килограма. Тоест, смея да кажа, че с още малко работа и усилия – наши и на населението, ще постигнем този резултат и ще можем да се гордеем, че сме първата община в България, която е извоювала това ниво.
– Проблемът с качеството на питейната вода е един от най-тежките за жителите на града и общината. Имаше намерение за изграждане на пречиствателна станция, която да отстранява мангана и желязото?
– Свиленград се намира в долното течение на река Марица и подпочвените води по поречието й са богати на манган и желязо, които влизат в питейната ни вода. В самото начало на сондажите преди 40-50 години водата е била чиста. Имало е два вододайни пласта – единият на 9-13 метра дълбочина, а вторият – на 60 метра. Във втория водата е била чиста. Впоследствие обаче, постепенно двата пласта се смесват и се получава сегашният резултат – вода със завишени показатели на манган и желязо. С ВиК-Хасково сме имали много разговори по темата. Сега имаме две възможности. Едната е да намерим нов богат пласт с чисти води около Свиленград, които да докараме и смесим с част от водата от сегашните кладенци. Този вариант е свързан с изграждането на нови кладенци и инфраструктура. Проучване е открило голям водоносен пласт в землището на селата Сладун и Варник, който има изключително качествена вода. Това е един от вариантите, които сме подали като план на ВиК-Хасково за бъдещо кандидатстване за финансиране. Другият вариант, който обмисляме от доста време, е пречиствателна станция за чиста питейна вода. Но това като средства не е малък ресурс. Проблемът при този вариант е и, че водата, която ще излиза от нея, ще има допълнителни такси, а самата станция ще има нужда от обслужване. Това ще оскъпи водата, която стига до потребителите. Най-добрият вариант е ние да доведем до Свиленград вода от този източник, който сме намерили. Необходимо ще бъде смяна на водопровода и нова помпена станция, което може да бъде финансирано, ако ВиК-Хасково счете проекта за приоритетен. Това ще е най-добрият и евтин вариант за потребителите.
– Заработи новият социален център, чиято сграда беше реновирана с европейски средства. Как това кореспондира с качеството на предлаганите услуги?
– Центърът заработи от преди около две години. Преди това услугите ни бяха пръснати в няколко сгради. Нямахме единна информационна точка, център, в който човек с нужда от социални услуги да отиде и да се възползва. С възможността да се сдобием с тази сграда, да я придобием, реновираме и да вкараме всички социални услуги в този център, ние улеснихме максимално хората. Сега те имат възможността там да бъдат обслужени на едно гише.
– Каква е Вашата визия за развитието на общината до края на мандата Ви и конкретните цели?
– Моята програма, когато я обявих преди две години, беше с 43 точки със задачи, които искам да изпълня в дадения ми от хората мандат. Мога да кажа, че много от тях вече съм приключил, други предстоят да бъдат изпълнени с осигурено финансиране и вече сключени договори. Естествено обаче, ако има възможност да се направи нещо допълнително извън тези ангажименти, то се прави. Това е например, санирането на осем блока – пет в квартал „Простор“ и в три в квартал „Изгрев“. Това го нямаше в моята програма, но след като се намери възможност, аз, като кмет, и екипът ми кандидатствахме и спечелихме този проект. Затова ние правим всичко, каквото можем, за да имаме проекти и програми, независимо дали са от приоритет или не, и в същото време следваме основните си приоритети.
– И накрая Вашето пожелание към жителите на Свиленград и общината за празника на града 5 октомври…
– С предстоящия празник – 5 октомври, ние отбелязваме още една изминала година, в която вярвам, че успяваме да излезем от кризата и се възстановяваме – някои по-бързо, други – по-бавно. Пожелавам на всички свои съграждани здраве и да гледаме напред!
Николай Грудев, БТА
Вашият коментар