Зоя Стефанова добави още една шампионска титла на България през миналото първенство. Този път като консултант в ХК Свиленград. Признава, че й харесва в града край Марица. Амбицирана е с момичетата й, станали популярни като Амазонките от Юга, тази година да направят дубъл, спечелвайки шампионата на „А“ РХГ и турнира за купата на страната.
-Как попаднахте в Свиленград?
-Потърси ме президентът на клуба Ася Райкова и ми направи предложение да стана консултант в ХК Свиленград. Целият ми живот е свързан с хандбала, така че не беше трудно да приема това предизвикателство. Струва ми се, че нещата станаха малко случайно.
-Колко сезона сте в Свиленград?
-Сега върви 4-та година, откакто приех това предизвикателство. Нещата, които бяха казани в началото се изпълняват. Момичетата са отличен колектив. Работата ни с треньора Тео Парафитов дава резултати. Харесва ми тук и смятам да работя с ХК Свиленград докато съм полезна.
-Станахте шампиони на България през изминалото първенство. Не е ли малко изненадващо? Не е тайна, че отборът не води колективен тренировъчен процес.
-Да, така е. Това е основният ни проблем. Момичетата тренират индивидуално. Те са много отговорни и дисциплинирани, но спортът ни е колективен и точно заради липсата на колективни тренировки понякога идват сривове в играта ни.
-Прави впечатление, че отборът физически е добре.
-По мое мнение в Свиленград са събрани най-добрите хандбалистки в България. Те се подготвят индивидуално, много са дисциплинирани, но когато две седмици не си играл е много трудно на терена. Ето, след мача с Бяла ние почивахме и в мача срещу Етър в Търново нещата не ни се получиха. Смея да твърдя, че ние сме с класа на момичетата от Велико Търново, но загубихме, макар и с един гол. Просто не сме били заедно, не сме тренирали преди мача и резултатът се видя.
-Затова ли имаше доста грешки в защитата, която по принцип е много силна?
-Аз мисля, че нашата защита е най-силната в първенството. В мача с Етър имаше и момент на подценяване, което ни изигра лоша шега, но от друга страна това се случи навреме, за да можем да реагираме. Надявам се, че няма да направим друга подобна грешка.
-Лесно ли се работи с млад треньор като Тефик Парафитов, който е много емоционална личност?
-С Тео се разбираме перфектно и това си личи от резултатите ни. Принципно и стегнато се работи от всички в клуба. Това е едно от големите предимства на Свиленград. Организацията на клубния живот е на високо ниво. Аз съм била в много женски отбори като състезателка и съм впечатлена от колективния дух на всички, особено на момичетата от първия отбор. Ние нямаме „Аз съм велика!“, „Аз съм по-добра!“. Просто се събираме, обединени от любовта си към хандбала, играем, получаваме, в повечето случаи, положителни емоции и се зареждаме за следващата седмица. Искам да вметна, че всички работят.
-В момента България няма женски национален отбор, но евентуално кои състезателки биха влезли в една такава селекция.
-Със сигурност 3-4 от свиленградчанки биха намерили място в бъдеща национална гарнитура, но да не се ангажирам с имена.
-В разширения състав на Свиленград личи голяма възрастова граница между опитните и младите състезателки. Това минус ли е или плюс за отбора?
-Младите ни състезателки са истински късметлийки, че имат шанса да са в един отбор с Гергана Александрова, Стефка Агова и другите по-опитни момичета. Могат да научат много от тях и те го правят. Младите са много добре приети от каките. Те са неразделна част от колектива. Убедена съм, че Свиленград в скоро време ще разполага с отбор, в който ще има много местни момичета.
-Какви цели преследва отборът?
-Ние винаги сме играли и играем за победа. Преследваме шампионската титла и купата на страната. С оглед на качествата на състезателките това е съвсем реалистично. Така нареченият „дубъл“ е съвсем постижима цел за този отбор. Може би трябва малко да променим някои неща. Например да тренираме и в седмиците, когато нямаме мач. Вчера, в съблекалнята си говорихме, че трябва да се събираме по-често, за да тренираме. Ние правим една работа и искаме да сме успешни. Няма смисъл да се прави нещо между другото. Искаме да сме доволни от нашата работа. Ясно ни е, че всичко опира до финанси. Затова си казахме, че ако трябва, отборът ще си поеме някои разходи, за да помогнем. Веднага уточнявам, че досега сме имали пълната подкрепа на клубното ръководство. Каквото сме поискали, сме го получавали. Знаем, че имаме пълната им подкрепа.
-От този сезон Бяла участва в „А“ РХГ и сякаш копират модела на Свиленград?
-Бяла тръгна много сериозно. Те тренират всяка седмица от четвъртък до мача и правят сериозна подготовка. Освен това имаха лагери преди първенството, което си пролича и в резултатите им.
-Има ли момичета от школата на клуба, за които има шанс да се наложат в основния състав на отбора?
-Имаме 7 момичета от школата ни, които се готвят с първия състав. Всички те имат тези шанс и ще го получат при първа възможност, за да израснат до високо хандбално ниво. Показателен е фактът, че всички имат отбелязани голове през миналото първенство.
-Кои са основните конкуренти в надпреварата за първенството и турнира за купата?
-Етър и Бяла са в добра форма. Мисля, че ще се намеси и Сливница, които тренират всеки ден и са заедно от 2-3 клас. Това е много важно. Не подценявам и другите отбори – Бъки /Габрово/, Шумен, Спартак /Плевен/. Определено тази година първенството ще е много интересно.
Вашият коментар