Свиленград – от триумфална арка през петолъчките до кръста за храброст

В продължение на десетилетия поколения свиленградчани се прекланят пред паметника на загиналите във войните. За  срам на Свиленград се оказа, че малцина, за да не кажем никой в града, не знае по чия идея и кога е построен паметника, от кого, с какви средства, кои са строителите, лежат ли кости на свиленградчани в основите на паметника, кои са те,  защо и кой смени щъркеловото гнездо с кръст за хаброст … и на още много други въпроси отговаря проучване на краеведа Атанас Куманов.

„Историята е съкровищница на нашите дела,

свидетелка на миналото, пример и подражание

за настоящето и предупреждение за бъдещето.”

Мигел де Сервантес

При кметуването на Стойчо Димитров Старира­дев в 1936 г. е имало замисъл в Свиленград да се изгради Триумфална арка на място­то на сегашния паметник на площад „5 октомври”, която да свързва лъчите на всички сегашни улици: „България”, „Александър Стамболийски”, „Христо Шишманов”, „Са­марско знаме”, „Васил Лев­ски” и „Георги Бенковски”. Арката щяла да бъде, може би, като Римската триум­фална арка на Тит, постро­ена в 81 г. от н.е., в чест на победата (триумфа ) на император Тит в Юдея и за­владяването на Ерусалим или като Триумфалната арка на „Площад Звездата” в центъ­ра на площад „Шарл дьо Гол”, в западния край на прочутия бул. „Шанз – Елизе” в Париж през 1836 г., която е била построена в чест на всички воювали и загинали за Фран­ция във войните на Първата френска република и Наполе­оновите войни ( 1789-1815 ). Свиленградската арка може би щеше да представлява нещо съвсем различно, но съм сигурен, че щеше да бъде най-уникалният, забележите­лен и исторически паметник на загиналите във войните за освобождението на България в Свиленград и района. Едно­временно с това, тези 6 ули­ци щели да бъдат най-преки­ят път до всички учреждения в града.

Това е било много ху­бава идея за най-практично­то решаване на въпроса за вътрешноградските транс­портни връзки. По-късно тази идея е изоставена по­ради незнайни причини.

Започва да се мисли само за построяването на обикновен паметник на за­гиналите във войните. Не­говият проект започва да се осъществява пак по времето на кмета Стойчо Димитров Старирадев. Той е избран даже в Комисия на Мини­стерството на отбраната , която обсъжда проекта през 1938 г.




В статия (точка) ХІ, на своето осмо заседа­ние, от ІІ-та си редовна се­сия, Свиленградското общин­ско управление в протокол № 22/07.ХІІ.1937 г. е записало: „Помощ за паметника в Сви­ленград.” Кметът Стойчо Димитров Старирадев про­чита писмо за увековечаване на загиналите във войните. Уведомява съветниците, че проектът за паметника е из­готвен, за около 200 000 лв. и е пратен за проучване в отделението за „Паметници­те”. Ще разчитат на помо­щта от цялата околия и от фонда на Министерство на войната. Предлага да гласу­ват кредит от 30 000 лв. На­дява се, че през 1938 г. този паметник ще бъде оконча­телно завършен. Г. Пенев казва: „ Ние, ако увеличава­ме разходите, няма да мо­жем да свържем двата края на бюджета.” Спас Добрев на три пъти взема думата. Подчертава възпитателно­то и назидателно значение на паметниците върху мла­дежта и предлага изрично да се отбележи в протокола, че Г. Пенев е бивш запасен офицер и е против увеличе­ние на помощта за памет­ника. П. Михайловски прави следното изказване: „ Г-да, когато работничеството е било в левите партии, ко­мунистите са давали сво­ята лепта за постройка на паметници. Какво остава за нас? В с. Устрем са гласу­вали 70 000 лв. за паметник. Този паметник ще увековечи паметта на тия, които ни освободиха.”

След разгоре­щените дебати от общо 23 общински съветници, 20 са гласували за увеличение на сумата за паметника от 20 на 30 000 лв., един е против и двама отсъстват. Прави впечатление, че кметът и пом. – кметът Иван Ангелов Карлов се разписват в про­токола с червено мастило и че имало и стенографка Нд. Димчева.

В бр. № 5025/28.І.1938 г. в пловдивския вестник „Борба”, дописникът от Сви­ленград Ст. Б-въ съобщава накратко, че Комитет за въздигане паметник на заги­налите през войните в Сви­ленград, заедно с офицерите от 13 пограничен участък, устройват бал на 29 януари. На него щяло да се разиграе томбола с внушително ко­личество, голямо разнообра­зие и пъстрота – оригинални предмети, изработени от свиленградските гражданки, приходите от които щели да послужат за построяване паметник на загиналите ге­рои. Строежът на същия бил предстоящ.

Но въпросите, които трябва да решава общината през този период, са много големи и сложни. Като се за­почне с въпроса за уреждане на заеми за електрификация­та, построяване на пътища в околията, откриване ин­женерство и лесничейство в града, търсене на помощи за довършване на халите, до­ставка и монтаж на хладил­ните машини. Не се сбъдва надеждата на кмета Стари­радев да се завърши памет­ник на загиналите във вой­ните от града и района до края на 1938 г. По всички тия въпроси общинските съвет­ници го задължават с реше­ние на протокол № 18/02. ХІІ.1938 г. да отиде до София и да намери решение на тях.

На 4 септември 1939 г. кметът на Свиленград уча­ства като председател на журито по провеждане на конкурс в канцеларията на Централното управление на СЗОБ в София за постройка на паметник ( на загиналите във войните ) в Свиленград.

Ходенето по мъките за построяване на паметни­ка продължава и през 1939 г. Това е видно и от Протокол № 9/26.VІІІ.1939 г. на заседа­нието на общинските съвет­ници от поредната сесия. На това заседание кметът Ста­рирадев докладва, че община­та от бюджетните си сред­ства през миналите години, е образувала при клона на БЗКБ в града Фонд за построяване на паметник в Свиленград. В него към 15. VІІІ.1938 г. има натрупани ведно с лихвите 18 898 лв. Освен това в града е образуван още преди 3 годи­ни Комитет за въздигане на паметник на загиналите през войните герои. В него са събрани над 100 000 лв. и е на­срочен конкурс за изработва­не на проект за паметник на стойност 200 000 лв. По този повод на тази сесия об­щинските съветници решили: „ Сумите по фонда при БЗКБ да се изтеглят и се внесат по сметката на „Комитета по въздигане на паметник на загиналите герои през войни­те” в същата банка.

Продължава

Атанас Куманов