B пpoдължeниe нa дeceтилeтия пoкoлeния cвилeнгpaдчaни ce пpeклaнят пpeд пaмeтникa нa зaгинaлитe във вoйнитe. Зa cpaм нa Cвилeнгpад ce oкaзa, чe мaлцинa, зa дa нe жaжeм никoй в гpaдa, нe знae пo чия идeя и кoгa e пocтpoeн пaмeтникът, oт кoгo, c кaкви cpeдcтвa, кoи ca cтpoитeлитe, лeжaт ли кocти нa cвилeнгpaдчaни в ocнoвитe нa пaмeтникa, кoи ca тe, зaщo и кoй cмeни щъpкeлoвoтo гнeздo с кpъcт зa xaбpocт … и нa oщe мнoгo дpyги въпpocи oтгoвapя пpoyчвaнe нa кpaeвeдa Aтaнac Kyмaнoв.
„Иcтopиятa e cъкpoвищницa нa нaшитe дeлa,
cвидeтeлкa нa минaлoтo, пpимep и пoдpaжaниe
зa нacтoящeтo и пpeдyпpeждeниe зa бъдeщeтo.”
Mигeл дe Cepвaнтec
Момент, преди откриването на паметника. В петте ковчежета са костите на антифашистите Васил Талмазов, Демир Добрев, Михаил Уюров, Димитър Дулев и Михаил Стефанов. Те са положени в хранилището – гробница в основата на паметника. На снимката от ляво надясно са: Щерю Щерев, Тодор Кирков, Асен Събев, милиционерът Коста Глушков, гвардейката с автомата Олга (Бозева) Тодева, Иванка (Талмазова) Минчева, Мария Талмазова, Жака Уюрова, Добра Колева, Славка Аврамова, момченцето Никола Аврамов, София Арабходжева, Димитър Дянков, Петър Кемалов и др.
Идва 9 септември 1944 г. Буржоазията изпада в колапс. Както казваше Радой Ралин: „Първите паднаха в кърви – последните станаха първи!” Народът ликува. Еуфорията е пълна. Дошла е Свободата! Политическата палачинка се обръща. Всичко, което е било преди това, е фашистко и лошо. На 22. ІХ.1944 г. се премахват царските символи. Започва да действа Народният съд и законите за национализациите. На 15. ІХ. 1946 г. Царство България е обявено за Народна Република България. Укрепването на новата социалистическа власт започва с кооперирането на земята и одържавяването. Всичко се окрупнява до самодържавност. Разгръща се мощно строителство с гарантирано право на труд, безплатно образование и здравеопазване.
След това през времето на разгърнатото социалистическо строителство се взема политическо решение да се построи голям хотел-ресторант към ТК „Балкантурист”. През м. март 1975 г. същият е открит от ген. Иван Врачев, председател на Комитета по отдих и туризъм. Дадено му е името „Свилена”. Той трябвало да бъде по-назад от сегашното си място, но понеже е имало „отговорен фактор” от града, чиято къща щяла да бъде премахната, и подкрепен с „архитектурен роднински фактор” от София, го построили на сегашното му място. По този начин се намалява площадното пространство, но най-главното – затруднява се прекият достъп до 3-те улици – „Александър Стамболийски”, „Христо Шишманов” и „Самарско знаме”. Сега всички моторни превозни средства и граждани, които идват от вътрешността на страната през стария мост и искат да минат през горните улици, трябва непременно да заобиколят хотел „Свилена”. Това е много неудобно, непрактично и създава много главоболия, особено за българските граждани, които не са от града и чужденците водачите на МПС и пешеходци.
Димитър Сюлеменчев-Петруша, един от участвалите в полагането на основите на паметника.
Архитект на големия паметник с четирите каменни петолъчки и каменни венци е Желю Гогов – свиленградски зет от гр. Хасково, а скулптор е свиленградчанинът, живеещ в София Димитър Алексиев ( Алекшето – съпруг на голямата наша химичка и почетен гражданин на Свиленград проф. д-р на хим. науки Елена Киркова). Технически ръководител на обекта е Васил Шомов. Строителството на паметника започнало през 1954 г. от бригадата на Димитър Шомов. В нея участвали Димитър Колев Сюлеменчев – „Петруша”, както и неговите другари: Стоян Георгиев Желязков, Кольо Петров Гунчев, Атанас Мавродиев, Христо Съвлеков, Димитър Дадалов, Пенчо Христов -„Скъпата кожа”, Трифон Вълков и Георги Михайлов. Всички заедно преди това завършили курсовете за млади строители в Стара Загора. Според традициите основите на паметника трябвало да се изградят и отлеят за една нощ. Започнали след смрачаване и на зазоряване основите били положени. Цяла нощ паднало яка работа. Никой не седнал и за момент. След това строителството продължило от външни хора, които се хранели в Дядовълчевата гостилница. Камъните се превозвали от кариерата над с. Мезек с частните камиони „Опел-Блиц”и „Рено” на Кольо Панайотов Николов „Черменеца” и Стоян Арнаудов, които тогава били към СОАТ. При цялостното завършване на паметника са изписани имената на 10 антифашисти и на 11 загинали свиленградчани в Отечествената война.
На 18. І. 1956 г., в своя брой № 5, хасковският вестник „Родопска борба” публикува кратка дописка от свиленградчанина Райчо Славов под заглавие „Открит нов паметник”, в която се казва: „На 18 миналия месец ( т.е. на 18.ХІІ.1955 г. ) в Свиленград бе открит паметник на падналите борци против фашизма преди 9 септември 1944 година и убитите бойци през Отечествената война”.
Откриването на паметника става тържествено, с голям митинг пред старото кино, където присъстват близките на загиналите, много граждани, гости от Хасково и селата. Сред гостите са Цанко Козлов, Михаил Цветков, Петър Минчев, а слово произнася секретарят на околийския комитет на Партията Петър Кемалов. Освен това сред хилядния митинг на свиленградчани са Тодор Кирков, Асен Събев, Жеко Кашеров и други партийни и административни функционери. Пред старото кино, спонтанна, пламенна и емоционална реч произнася и старият комунистически оратор на града Цанко Козлов. Отдадени са военни почести, а гвардейката Олга Василева ( Бозева ) Тодева стои на почетна стража с шмайзер в ръце.
В хранилището – гробница, в основата на паметника, под звуците на „Вий жертва паднахте” на военен оркестър, се препогребват за трети път и полагат костите на петимата загинали антифашисти: Васил Талмазов, Демир Добрев, Михаил Уюров, Димитър Дулев и Михаил Стефанов. Майката на Талмазов е против това костите на загиналите да се пренасят на ново място, но кой се вслушва в майчините думи. Партията повелява така и се изпълнява повелята й. Същите са били пренесени от двора на Гимназия „Д-р Петър Берон”, където е имало костница с 5 малки пирамидки, оградени с червенобоядисана дъсчена ограда. Костите на Асен Секлемов са някъде в сливенския балкан, а на загиналите във войните – по бойните полета в границите на Стара България и Европа.
Продължава
Атанас Куманов
Вашият коментар