Вестник „Капитал“ публикува статията „Зелените общини на България“. Сред тях е посочен и Свиленград. Предлагаме Ви частта, която е отредена за Свиленград.

Осемдесет процента от консумацията на енергия и емисиите на CO2 се дължат на дейността на хората в градовете. Това до голяма степен означава, че ключът към нулевата икономика е в ръцете на местните власти. Докато най-големият български град София чувствително изостава по теми като чист въздух, отпадъци, възобновяеми източници на енергия и др., по-малки общини доказват, че и у нас има добри практики.

Свиленград например е на път да се нареди сред първенците в Европа по най-малко количество генериран отпадък от домакинствата, Габрово получи отличието „Европейски зелен лист“ заради комплексния си подход към постигане на устойчиво развитие, а Бургас може да стане първият град у нас с изцяло екологичен градски транспорт. Още по-малки населени места като Червен бряг, Белене и Ловеч пък отопляват публичните си сгради с инсталации на водород. Това са само част от добрите примери, които доказват, че интелигентното управление е възможно, стига да има воля за това.

Свиленград се цели към нулеви отпадъци

През 2015 г. пограничната община сключва договор с дружеството за оползотворяване на отпадъци „Екопак“, като идеята е да се въведе модел за разделно събиране на отпадъци „от врата на врата“. Контейнери за разделно изхвърляне на пластмаса, метал и стъкло са разположени така, че да обхванат почти всички домакинства – както къщи в града и съседните населени места, така и жилищните кооперации и блокове. Резултатът е следният – от 2016 г. досега количеството депониран отпадък на човек намалява от 300 кг до 147 кг, или с над 50%. Свиленград е поканен да се присъедини към Европейската мрежа за нулеви отпадъци, която обхваща водещи в областта общини. Първата им цел е битовият отпадък да падне под 100 кг на човек, а крайната – да няма такъв. „Парадоксът е, че получихме признание от Европа, но не и от Министерството на околната среда и водите, което изчисли, че не сме си изпълнили целите за рециклиране и депониране на отпадъци, и отказа да ни намали отчисленията. Оспорваме това решение, но въпреки това данъкоплатците са ощетени – вместо да намалим такса смет или да инвестираме средства в нещо друго, ние трябва да я събираме в пълен размер и дори да мислим за увеличение“, казва кметът на Свиленград Анастас Карчев.




От миналата година в града функционира инсталация за производство на компост от биоразградими отпадъци. Над 2700 тона органичен отпадък е събран от домакинствата в специални контейнери и от него се произвежда тор, която се използва за градските паркове и се продава – на земеделски производители и частни клиенти.

На въпрос какви цели си поставя за 2022 г. Анастас Карчев отговаря, че те са свързани с енергийна ефективност и фотоволтаици. „Имаме фотоволтаична инсталация на покрива на общината, изградена с финансовата подкрепа на европейските оперативни програми. Инсталацията е за 100 киловата, а за над 30 киловата се изисква съгласуване с електроразпределителното дружество. Рискувахме да издадем разрешително за строеж без съгласуване и сме санкционирани. Това много ограничава изпълнението на такива проекти. Другото е, че за енергията от фотоволтаици се плаща акциз и ни се налага да попълваме митнически декларации“, посочва Карчев.

В момента общината има спечелен проект и кандидатства за още един за изграждане на фотоволтаични инсталации и зарядни станции за електромобили на територията на спортната зала и стадиона в града. „Най-вероятно ще има моменти, в които ще произвеждаме повече енергия, отколкото ни трябва, и мислим за учредяване на търговско дружество, което да търгува с тази енергия. Не мога да си обясня защо фотоволтаиците бяха загърбени като приоритет – това са едни загубени години, пропуснати шансове. Беше ни вменено, че енергийната ефективност е да санираш сгради, да полагаш топлоизолации, да се извършват едни такива строително-монтажни дейности. Бях на едно обучение в Норвегия през 2017 г. – там нулевото потребление на енергия в сградите се постигаше по съвсем друг начин – с технологии като чилъри, фотоволтаици и др. Надявам се да наваксаме това пропуснато време“, отбелязва кметът на Свиленград.

Източник: Капитал, 

Десислава Лещарска