B пpoдължeниe нa дeceтилeтия пoкoлeния cвилeнгpaдчaни ce пpeклaнят пpeд пaмeтникa нa зaгинaлитe във вoйнитe. Зa cpaм нa Cвилeнгpад ce oкaзa, чe мaлцинa, зa дa нe кaжeм никoй в гpaдa, нe знae пo чия идeя и кoгa e пocтpoeн пaмeтникът, oт кoгo, c кaкви cpeдcтвa, кoи ca cтpoитeлитe, лeжaт ли кocти нa cвилeнгpaдчaни в ocнoвитe нa пaмeтникa, кoи ca тe, зaщo и кoй cмeни щъpкeлoвoтo гнeздo c кpъcт зa xaбpocт … и нa oщe мнoгo дpyги въпpocи oтгoвapя пpoyчвaнe нa кpaeвeдa Aтaнac Kyмaнoв.
„Иcтopиятa e cъкpoвищницa нa нaшитe дeлa,
cвидeтeлкa нa минaлoтo, пpимep и пoдpaжaниe
зa нacтoящeтo и пpeдyпpeждeниe зa бъдeщeтo.”
Mигeл дe Cepвaнтec
Дойде 10 ноември 1989 г. и жадуваната демокрация. Политическата палачинка отново се обръща. Тодор Живков е свален от власт и е обявен за диктатор. На 15.І. 1990 г. е отменен от чл. І, ал. 2 и 3 от конституцията на НРБ за ръководната роля на БКП и БЗНС. БКП и нейните кадри са заклеймени. Социалистическата държава и обществен строй са обявени за тоталитарни. Гербът е сменен. От абревиатурата на държавата и навсякъде другаде е премахната думата народна. На 4. Х. 1990 г. е свалена с хеликоптер червената рубинена звезда от Партийния дом на ЦК на БКП в София. Червените звезди са анатемосани. Еуфорията е повсеместна. Нароиха се стотици политически партии и печатни издания. Вратите на България се отвориха и изтекоха 1 200 000 българи в чужбина да си търсят прехраната. Безработицата, просията, ровенето по кофите и „жълтата гостенка” се завърнаха. И както винаги става в България, докато умните се наумуват – лудите се налудуваха! Започва новият, десен политически марш. По силата на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БСП от 1991 г. активите им са одържавени и иззети. Сини вълни заливат страната. Те достигат и до Свиленград. Демокрацията е в действие и е наречена „Преход“. Всичко се раздържави до бездържавност и разруха. Достигнахме до безконтролна лудост. Икономиката се срути, а народът изпадна в „блатна треска” и достигна до „будна” кома и пълно опростачване на нацията.
Пред старото кино/б.а. – сега на това място е светещият фонтан пред кметството/. Правият, говорещ на митинга на 18 декември 1955 година, е Цанко Козлов. Събралите се на митинга носят портретите на петимата загинали антифашисти от Свиленград.
На 21.04.2000 г. Общинският съвет Свиленград има заседание. Дебатите са бурни. Вади се вода от девет реки „за” и „против” петолъчките на паметника. Лявата опозиция напуска заседанието. Въпреки това се приема Решение № 84/21.04.2000 г., с 11 съветници от ОДС, с което задължава кметът на Общината да вземе мерки по премахване на петолъчките от паметника пред комплекс „Свилена” и всички други – знаци и символи, свързани с комунизма на обществени места. Но споровете продължават и на страниците на местните вестници под заглавията: „ Махат петолъчките…”, „Заличават тоталитарните символи”, „Петолъчките връщат БСП в Средновековието” и „Втасала Мара превтасала”. В емоционалния вихър се включва със своя статия и стихотворение големият свиленградски поет Ивайло Балабанов.
18 декември 1955 година.
Най-после, в средата на м. септември 2003 г. започна цялостната реконструкция на паметника на площад „Свилена”. Строително-ремонтните работи са възложени на специализираната в изграждане и реставрация на паметници софийска фирма „Виважур” след процедура за обществени поръчки. Каменните петолъчки са премахнати. Върху паметника е поставена 1 300-килограмова пресечена каменна пирамида, украсена отгоре с месингов кръст за храброст, а на стените – месингови лаврови венци. Целите стени са облепени с плочи с написани имена на 284 загинали от Свиленград и общината в Балканските войни /1912-1913 г./ – 41 души, Първата световна война /1914-1918 г./ – 184, Втората световна война /1939-1945 г./ – 49 и на загиналите в борбата против фашизма – 10. На една от стените има надпис: „На загиналите за свободата на Отечеството – вечна слава!” Стойността на премахването на петолъчките, цялостното обновяване на паметника, 220 кв.м. тревни чимове и 380 коренчета вечно зелени храсти струват 13 000 лв. За съжаление, хубавата работа пак малко сме я „побългарили”. На паметника са изписани 19 загинали в Първата световна война от с. Дрипчево, което не е към нашата община, а са оставени в забвение имената на 57 загинали в Балканските войни и в Първата световна война от с. Студена. Жалко е, че към 2015 година от 1800 участници във Втората световна война от района ни в момента са останали живи само 13 душ. Времето си оказва думата. То безвъзвратно изтича за всеки човек.
Тържество в двора на гимназията в Свиленград/б.а. – сега ПГССИ „Христо Ботев”/ през лятото на 1955 г. пред градинката-костница на загиналите антифашисти.
Наближава 5 октомври 2003 г.- поредната годишнина от освобождението на Свиленград от Турско робство. Отново в местните вестници се набиват заглавията: „Махат петолъчките и слагат „Кръст за храброст”, „Откриват паметника с панихида и заря”, „Галактион откри новия паметник”. И наистина, в навечерието на 5 октомври 2003 г. старозагорският митрополит Галактион с панихида и фойерверки, заедно с кмета на Свиленград д-р Христо Минков, с гости и много граждани, откриват обновения паметник на обединението. Като че ли това ще е поука, едно ново начало за съзидание на хората от общината и още една разбулена история на граничния Свиленград.
В тържествената си сесия на 5 октомври 2011 г. общинските съветници на Свиленград по случай 99-годишнина от освобождението на града от турско робство вземат решение площад „Свилена” да се преименува на „5 октомври”.
С тази статия донякъде се вижда кога и от къде се е тръгнало, през какви перипетии се е минало и докъде се е стигнало до построяването на паметника и неговия ремонт, за които почти нищо не се знаеше. Защото е важно да се почита паметта на мъртвите и тяхната кауза.
Атанас
Куманов
За проучването са използвани материали от:
ЦДА-София, ОДА-Хасково, РБ „Хр. Смирненски”-Хасково, Общ. библиотека – Свиленград, снимки от Радка Талмазова, устни спомени на много граждани, между които на проф. д-р на хим. науки Елена Киркова от София, Розалина (Коджебашева) Гогова от Хасково, Анка (Уюрова) Милчева, Елена Киркова, Олга Тодева, Евда Манова, Васил Мавродиев, Панайот Николов, Димитър Колев Сюлеменчев-Петруша, Никола Петров Христов – Кольо Фотографа и Богдан Димов от с. Сива река.
Вашият коментар