Илияна Чолакова е млада свиленградчанка, която се занимава с бродирането на …гоблени. Завършила е „счетоводство и контрол“, но кара колело през свободното си време, не пропуска никаква възможност за риболов и макар, че е на „ти“ с модерните технологии, не крие, че голямата й страст е гобленарството.
– От кога се занимаваш с бродиране на гоблени?
– Занимавам се с бродиране вече почти 10 години. Може би бродирането не е за млад човек, но на мен пък си ми харесва. Предпочитам да бродирам, отколкото да си губя времето в социалните мрежи. Само един гобленар знае какво е чувството, когато види всички квадратчета запълнени.
-Как откри това творческо занимание, кой те запали по тях?
-Запали ме една позната, която също е бродирала преди време, но тя е от по-нервните хора и когато направех някоя грешка, тя доста ми се караше, но със сигурност е имало защо да го прави. В крайна сметка се научих, за което ще съм и благодарна цял живот.
-Ти си спортен тип личност. Как се съвместява един динамичен жизнен стереотип на ежедневие с подобно вглъбено занимание?
-Предимно бродирам вечер, а ако случайно пропусна се чувствам гузна и на следващия ден наваксвам. А относно спорта мога да кажа, че когато искаш да спортуваш винаги можеш да намериш време.
-Имаш ли други гоблени – колко и на каква тематика са?
-Имам шест гоблена. Три от които са на тема животни, два религиозни и един с цветя – „Рози в панер“, „Волни коне“, „Жената котка“, „Пълнолуние“, „Исус пастир“ и „Тайната вечеря“. Всички останали са много по-малки по размери от „Тайната вечеря“.
-Разкажи за „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи – с какви размери е, какъв плат е основата, какви конци, колко цвята и всичко, което смяташ да интересно?
-Гобленът „Тайната вечеря“ е с размери 136/50 см. Цветовете са общо 52. Само белият цвят е 7 нюанса. Платът, върху, който се бродира, се нарича панама. Когато говорим за такъв труд е задължително гоблена да бъде изработен с най-добрите конци, защото това гарантира, че изображението ще бъде перфектно и няма да избелее с времето.
-Колко време ти отне да го избродираш?
-Ако трябва да бъда точна, времето, което ми отне, беше 2 години и 5 месеца. Гобленът винаги е бил с мен в раницата. Бродирала съм дори и на плажа. Също и докато съм за риба. Доста хора не вярваха, че ще го завърша, но това ме стимулираше още повече. Да си призная малко се изплаших в началото, когато го отворих и си казах, че това няма да има край, но пък с много труд и постоянство всичко се постига. Важното е да не се отказваш и да си повтаряш, че няма невъзможни неща.
-Каква ще е съдбата на твоята „Тайна вечеря“ – продажба, подарък или ще краси дома ти?
-Гобленът ми вече е рамкиран и краси стаята ми. Получих няколко сериозни запитвания за продажба, които отказах. Не мисля да продавам гоблените, които правя. Няма как да се разделя с нещо, което има сантиментална стойност за мен!
-Ако имаш повече гоблени, мислила ли си за изложба?
-Може би, някой ден бих направила.
-Какво бродираш сега?
– След като приключих „Тайната вечеря“ бях решила да си почина малко – месец, два…, но уви. Една приятелка ми спомена, че имала започнат гоблен, който си стоял в шкафа вече 5-6 години (смее се). И сега ще довърша нейния гоблен, но не знам как ще се разделя с него, когато го избродирам.
Вашият коментар