Възпоменателна церемония за 149-та годишнина от обесването на Васил Левски се проведе в Свиленград. Паметта на Апостола на свободата почете кметът на общината арх. Анастас Карчев. Заедно със заместник-кмета Мария Костадинова той поднесе венец на признателност пред бюст-паметника на героя в парк „Сухата река”. В церемонията се включиха общински съветници, представители на партии и организации, учители и ученици от местните училища и детски градини, граждани.
Поетичен рецитал представиха възпитаници на школата „Млад актьор” към НЧ „Просвета – 1870”. Архиерейският наместник отец Константин и отец Георги отслужиха панихида.
Историкът д-р Стефан Димитров от Исторически музей-Свиленград произнесе слово за великия ни национален герой:
„Днес отбелязваме 149 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски – идеолога и неуморния организатор на българската национална революция. Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи.
Левски предприема две обиколки из страната през декември 1868 и май 1869 г. и изгражда революционни комитети в Северна и Южна България. Свиленград е един от градовете, които посещава. Според някои източници Левски се среща с местните първенци през август 1871 г. и създава Таен революционен комитет с председател Станко Попанастасов Разбойников и 25 души членове.
След обира на турската поща при Арабаконак Левски е заловен на 27декември 1872 г. в Къкринското ханче край Ловеч. До последно османските власти не знаят кого са заловили. Първоначално Левски е откаран в Търново, а след като е разпознат, е отведен в София и предаден на съд. Смъртната присъда е издадена на 14 януари и изпълнена на 18 февруари в околностите на град София.
Интересът на изследователите към последните моменти от живота на Васил Левски никога не е стихвал през годините – още от 80-те години на XIX в., когато се появяват първите биографични очерци за Апостола, до наше време. Продължават обаче да стоят все още много въпросителни около последното пътуване на Левски от Южна България и пътя до Къкрина, последните писма и инструкции на Любен Каравелов и последвалите действия на Левски, посещението му в Ловеч и контактите с тамошните дейци, включително и с поп Кръстьо.
Отговорите на някои от тези въпроси намериха своя отговор в откритите през последните няколко години нови документи. От тях става ясно, че в резултат от разузнавателна информация към онзи момент, османската власт вече е разполагала с много подробни сведения за дейността на революционната организация южно от река Дунав. Васил Левски е посочен като водеща фигура в изграждането на комитетската мрежа, изпратен от БРЦК в Букурещ, а откритата фотография на Апостола от 1872 г., показва по коя точно снимка той е издирван.
И днешният, и утрешният ден имат нужда от идеите на държавника, на човека Васил Левски. Те няма да бъдат забравени. Припомняме си защо този ненадминат в своето величие българин посвети живота си на отечеството. Направи го, защото вярваше. Вярваше в промяната, в упоритата, последователна работа, която рано или късно ще донесе по-добро бъдеще на народа ни. И не просто вярваше, а вървеше напред, показвайки пътя.
Дълбок поклон пред паметта на Апостола, който остава личен идеал за всеки честен, мислещ и просветен българин!”
Вашият коментар