Годината е 1930 г. Светът и Царство България са в невиждана икономическа криза. По това време председател на Народното събрание е Никола Димитров Найденов от партията на Демократически сговор. Министър председател и министър на вътрешните работи и народното здраве е Андрей Ляпчев с второто си правителство. Все по-важна роля във вътрешната и външна политика на страната играе цар Борис ІІІ. Започналото сближаване между Българя и Италия е скрепено на 25 октомври 1930 г. с брака между българския владетел и дъщерята на крал Емануил – Йоанна. Кмет на Свиленград е Стойчо Петров.
През 1929 г. световната икономика е разтърсена от незапомнена криза. В особено тежко състояние изпадат държавите като България, разчитащи основно на селското стопанство и свързаните с него отрасли на леката промишленост. Спадът на производството за първите три години на кризата е над 30%. Масовата безработица и неспособността на правителството да се справи с икономическите трудности водят до ново разрастване на революционното движение и консолидация на опозиционните сили.
Още по-трагично е положението и в малкия граничен, селскостопански Свиленград. През 1913 г. старият град Мустафапаша е изцяло опожарен, разрушен и с унищожени архиви от турските пълчищата на Инвер паша преди да бъде окончателно освободен от „мъдрото” и „справедливо” ръководство на Османската империя. Несретната, българска, бежанска вълна от Турция и Гърция след Балканската, Междусъюзническа и Първата световна война залива малкия градец. Жестоките репарации след Ньойския договор ( и погром за България ) от 27 ноември 1919 г. окончателно довършват картината на бедността и немотията на местното население. Освен това трябва да се възстановяват разрушенията след голямото Чирпанско земетресение през 1928 г., последиците от наводненията на реките Марица и Канаклийка през пролетта и на 24 август 1929 г. След това района е сполетян от измръзване на зимните посеви и от тежка лятна суша. Възниква остро въпроса за снабдяване на окаяното население с необходимата храна за хората и добитъка. На дневен ред стои остро и въпросът за водоснабдяването и електроснабдяването на града. Градът има нужда от всичко. Предстои изграждането на диги на двете реки, които периодически заливат града. Необходими са мостове, училища, читалище, а финансите не са в най-цветущо състояние. Безработицата е голяма, а беднотията, както се казва, е до шия. Нестихват и скандалите в Общинския съвет. Само рибарството спасява бежанците и най-бедните и беззащитни хора на утвърждаващият се нов български град. И в тази кризисна 1930 година будни свиленградчани започват да се сдружават за преодоляване на кризата и изхранване на семействата си. Това личи от първия протокол на Свиленградското рибарско дружество „Сом” в който пише:
„Днес 6 юлий 1930 г., поименните жители, рибари и любители на риболовния спорт на Свиленград, Свиленградска околия, а именно: 1.Страшимир Табаков, 2.Стефан Христов, 3.Саранди Вапцаров, 4.Коста Яков, 5.Вълко Димов, 6. Георги Христов Стойчев, 7.Георги п. Мавродиев, 8.Данаил Г. Шопов, 9. Коста Пан. Капитанов, 10.Димитър Ников, 11.Колю Д. Казаков, 12.Андон Найденов, 13.Кочо Ст. Георчев, 14.Любен п. Георгиев, 15.Атанас Пан. Сармадив, 16.Стефан Д. Битлиев, 17.Мавроди М. Бозаджиев, 18.Гальон Д. Льондов, 19.Колю Кехлибаров, 20.Иван Трандафилов, 21.Николай Пашов, 22.Георги Караянев, 23.Милчо К. Лакердов, 24.Атанас В. Шопов, 25.Матей Байнов, 26.Петко Петров, 27.Иван Трандафилов се събрахме в десет часа преди обед в градината на Стефан Палов край река Марица в град Свиленград на събрание за съставяне на спортно и научно риболовно дружество в града ни.
Избра се из помежду ни за председател на първото ни събрание г-н Стр. Табаков и за секретар г-н Стефан Христов, и за свидетели: Г. Х. Стойчев и К. Помаков, които да ръководят събранието и да подпишат протокола, който ще се изпрати на почитаемото Министерство на Земеделието и Държавните имоти.
След като се заеха местата си, Председателя г-н Страшимир Табаков прочете устава на Рибарския съюз в България, обясни значението, необходимостта и ползата от сдружение на риболовците и образуване на дружество. След многото разисквания, които станаха събранието единодушно реши да се състави дружество, което да се именува „Сом”, което се присъединява към общия Рибарски Съюз в България със седалище в София.
След станалите разисквания по устава и след като се определи членския внос, избра се управителен и проверителен съвет в състав за първия: Председател- Страшимир Табаков, подпредседател – Иван Трандафилов и секретар–касиер – Стефан Христов и членове: Коста Яков и Вълко Димов-учител. Запасни: Гелон Димитров и Николай Пашов. Проверителен съвет: Любен п. Георгиев, Матей Байнов, Георги Стефанов. Запасни: Петко Петров и Мавроди Михайлов.
Председател на събранието: Страшимир Табаков, секретар: Стефан Христов и членове: Г. Х. Стойчев и К. Помаковв4.”.
В края на риболовния сезон 1930/31 г., в списъка на новоучреденото дружество има 44 риболовци, от които 32 – от Свиленград и от селата Любимец-9, Карахадър ( дн. с. Чернодъб )-2 и Сива река-1. От всичките 19 са професионалисти и 25 – любители-спортисти. По образование: 4 души са неграмотни, 29 с първоначално образование, 8- с прогимназиално и 3 – с гимназиално5.
При такива тежки изпитания започва сдружаването на риболовците от Свиленград и района. Нека се знае и помни, какво е било и кои са били първите.
Източници: 1. Цураков, Ангел. „Народното събрание на България 1879-2003 г.” ( Енциклопедичен справочник), ИК „Петър Берон”, С., 2003 г., с. 105; 2. „Правителствата на България 1879-2001 г.” ( Енциклопедия), ИК „Петър Берон”, С., 2001 г., с. 182-183.; 3. Пак там.; 4. Протокол от 6 юлий от 1930 г. 5. Списък на членовете рибари при Свиленградско дружество „Сом” за 1930-1931 г. от похабената архива на ЛРД-Свиленград
07.07.2022 г.
Атанас Куманов – краевед
Свиленград
Вашият коментар