– Маестро Търпов, миналият сезон за вас беше изключително успешен и натоварен. Какво според вас беше най-впечатляващо?
– За Хоровата школа и децата ми, най-успешно, впечатляващо и няма да сбъркам, ако кажа, предизвикателно беше тяхно участие в „Детския хор на България“. Това беше едно изключително трудно и тежко турне в страната с три участия на различни места, съсредоточени в много кратко време, при това с дълги преходи. Пътувахме за София и на другия ден пяхме в Зала Едно на НДК. Вечеря и веднага сутринта на път за Бургас. Пристигнахме около 14:30 – бърз обяд, настаняване и в 16:00 генерална репетиция. Прави, защото сцената нямаше възможност за столове. 400 деца – два часа акустична репетиция, веднага след това започна концертът – още два часа прави… Големите трудно издържахме, та камо ли децата… Но успяхме… И това се отнася за всички хорове от страната, нямаше привилегировани. Две седмици след това – Пловдив, Античен театър. За този концерт трябваше да научим нова песен на английски. Имахме 8 работни дни… и на сцена…
След това участие на Вокалната формация „Бурденис“ на авторитетния фестивал в Чанаккале, край древна Троя. Там, за наша голяма радост, имахме наистина огромен успех. Освен фолклорните обработки, които бяхме подготвили, си позволих да подготвя с хористите и една популярна турска песен на техния поп изпълнител Таркан – „Кис, кис“… От момента, в който я изпяхме, публиката следваше формацията при всичките ни участия. На концерта, който беше на открита сцена до репликата на дървения троянски кон, ни извикаха три пъти на бис. Където и да ни срещнеха деца и възрастни по време на престоя ни, всички ни спираха и поздравяваха. Това беше не само заради удоволствието, което им доставихме с изпълнение на тяхна песен, но и за изпълнението на нашия фолклор и другата поп музика.
В личен план бях номиниран за Музикант на годината на БНР и с благодарност към свиленградчани и всички, които ме познават и следят какво правя в страната и извън нея, спечелих приза за „Активна творческа дейност“. Имаше гласували от САЩ, Европа и голямата част от Свиленград, за което съм изключително признателен.
– Как започва новия сезон?
– Новият сезон започва с големи планове за Хоровата школа. Освен концерта тази вечер, където ще покажем една малка част от пятото през миналия сезон, още от другата седмица започваме подготовката за участието ни в два фестивала – за поп и рок музика за хорове в Свиленград и коледно-новогодишния в Хасково. Това, заедно с концертите по Коледа в различните места на общината, ще е до Нова година. Паралелно с тези два фестивала, започваме подготовка за първото участие в международен конкурс. Това ще е в Белград, през април следващата година. Една изключително трудна и отговорна задача за всички ни. След това предстои отново „Детския хор на България“, където амбицията е да изпеем една песен, отново на Александър Текелиев, която Хоровата школа пя на последния си концерт през 1989-та година. Трудна и предизвикателна задача, но вярвам че ще се справим. Децата вече са много различни – пораснали, отговорни, със самочувствие, все важни неща за да се изправиш на сцена. Е, има и такива, които не издържат на многото работа, или родителите нямат мотивация, но гледаме напред и нагоре към все повече успехи.
– След часове ще откриете новата си зала.
– Да. Вече сме в нова зала, която тази вечер ще открием и ще наречем на името на Александър Текелиев. Свиленградчанин, известен по цял свят с творчеството си. Гордея се, че съм негов ученик и имам самочувствието от това, което съм научил от него. Много от неговите песни са посветени на Хоровата школа и това е причината да настоявам, залата да носи неговото име.
Може би тук е мястото да благодаря на всички, които ни помагат с огромната си любов към това, което правят децата: кмета инж. Георги Манолов, кмета арх. Анастас Карчев, директорите на трите училища Мариян Боянов, Ася Райкова, Христина Милушева, директора на „Хуманитарни дейности“ Снежана Янева. Не на последно място родителите на децата и председателя на Хоровата школа Иван Костадинов.
Използвам случая, за да се поклоня от цялото си сърце на моите деца – малки и големи и на помощниците си Генади Димитров, Дона Митова и Ваня Папазова. Това са хората, без които не бих успял.
Вашият коментар