Роксана Радева, помощник-треньор на ХК Свиленград: Винаги излизаме за победа, най-добре е играта на терена да говори

 Роксана Димитрова Радева, родена на 17.08.1991 г в гр. Добрич. Баща и е бивш хандбалист и тя е израснала в хандбалната зала. Хъса й в играта и любовта към малката топка са пословични. Може би това обяснява фактът, че от 2014 година, когато облича екипа на ХК Свиленград за всеки домакински мач тя пътува по 700 км. От този сезон Рокси, както я наричат феновете в Свиленград, ще продължи да пътува, но вече в качеството си на помощник-треньор на Амазонките от Юга.

-Как и къде е преминала състезателната ти кариера?

– Преди около 20 години започнах да тренирам хандбал при г-н Митко Добрев, който е действащ делегат. На 15 години заминах за гр. Габрово, където играх 7 или 8 години за ХК „Бъки“ при покойния вече г-н Христо Коев.

-Защо спря активната си състезателна дейност?

-За жалост сложих край на състезателната си кариера, поради множеството травми. На практика може да се каже, че причината е „лекарска забрана“.

-Кои са най-високите отличия, които си печелила в кариерата си?

-С националния отбор се класирахме на Европейско първенство, а българският национален отбор при жените не го беше правил цели 12 години. На клубно ниво имам печелени купи на България, една шампионска титла при жените. Имам и множество индивидуални награди, но нямам по-малко ценна. Всички са ми важни и на сърце.

-Как гледаш на проект като този в Свиленград? Имам предвид, че се започна със силна селекция на момичета от други отбори, а този сезон има в първия отбор състезателки от школата.

Смятам, че школата на отбора се развива в правилната посока. Работи се здраво и всеотдайно. Имаме много деца, което значи, че имаме всичко. Щом има деца, ще има успехи и при жените. Това си личи и от тази година се наложиха младите „амазонки“, към които има сериозни очаквания. Смятам, че Стефка Агова и останалите опитни момичета имат на какво още да ги научат.

-Как приемаш развитието на „А“ РХГ, където има отбор доминиран от чужденки. Не спира ли това развитието на младите хандбалистки и не обезсмисля ли самото първенство?

-А и така или иначе тази година първенството е обречено за отбори като нас, Сливница или Етър, които искат да развиват школите си и да съживяват хандбала в България, да разчитат на собствените си деца. Те са бъдещето на нашия спорт, а не купени състезателки за година или две. За жалост отбори като Бяла, където има 6 чужденки, само биха потопили кораба на женския ни хандбал, който и така се държи над водата много трудно.




-Какво те кара да продължиш кариерата си като треньор и то в, далечния за теб, Свиленград?

-В отбора на Свиленград съм от самото му създаване преди 8 години. За мое огромно удоволствие, от ръководството ми предложиха да остана в клуба. Нямаше как да не приема! Ръководството на клуба са честни и достойни хора, които са отдадени на спорта, а и с момичетата, които останаха, сме семейство! Винаги съм се чувствала много добре в отбора на Свиленград. До идването ми в клуба никога не съм била в такава атмосфера. През годините хора са се опитвали да всяват смут, но колектива е страхотен и не са успявали. Смятам, че школата която е изградил Тефик е страхотна и тази година ще жъне резултати в лицето на девойките. Смятам, че има много какво да учат, но и са достойни нови попълнения.

-Предстои мача с Бяла. Може ли „откраднем“ нещо срещу подобна селекция? Сама каза, че първенството е обезсмислено?

-Да, но ние като колектив имаме шансовете си срещу всички отбори в „А“ РХГ. Винаги излизаме за победа. Не е случайно, че феновете ни казват Амазонките от Юга. Който ни подцени, ще съжалява много.

-Ти се славиш като една от най-темпераментните състезателки. Няма ли да ти е трудно да гледаш играта от скамейката?

-Ще ми е много трудно да се боря със себе си и темперамента ми, за да не вляза на терена. Ще бъде труден за мен преход, но, докато съм покрай отбора, ще бъде по-лесно.