Майка и дъщеря от Свиленград пропътуваха близо 10 000 км, за да се докоснат до красотата на Европа и Северна Африка

Две жени от Свиленград, майка и дъщеря, пропътуваха 10 000 км без конкретен план, без технически сервиз, без да знаят докъде ще стигнат, но пък успяха да видят Сан Ремо, Монако, Сен Тропе, Арката на Барселона, 100-годишни фикуси в Алеканте, Рабат, Картаген …

Предлагаме  разказа на дъщерята Ваня, гарниран с много снимки:

Наскоро направихме с майка ми Златка едно отдавна планирано пътуване за 16 дни с лек автомобил.

Ние обичаме да посещаваме различни места, много от които встрани от познатите и най-известни маршрути. Минахме през Сърбия, Хърватия, Словения, Италия, Франция, Монако, Испания и така до Мароко – 8 страни, почти 10000 км. /9400 км/. По пътя се запознахме с интересни хора, посетихме различни места. Обикновено нямаме подробен план. По пътя спираме и се отбиваме, където ни се стори, че има нещо интересно или е време да се настаним в хотел. Букваме хотела малко преди пристигане, заради факта, че не знаем докъде ще стигнем, но винаги намираме интересни места – с хубава гледка или в близост до място, което искаме да посетим.

В Италия отседнахме в старинна вила от австрийски произход, превърната в хотел сред лозови масиви.

Посетихме места, които бяхме пропуснали при предишното пътуване. Фокусирахме се в северната част и по-точно езерата Комо и Лугано и населените места около тях.

После през Генуа обиколихме и крайбрежието до Сан Ремо.

Влязохме във Франция през Мантон, като веднага се насочихме към живописно Монако със спиращи дъха гледки към пристанището и двореца.

Във Франция решихме да посетим Регионален природен парк Prealpes D’Azur.

След това пътят ни отведе в Сен Тропе, където си направихме чудесна разходка с лодка.

Влязохме в Испания през Перпинян. Останахме в Барселона за уикенда при приятели и посетихме основни забележителности, като Саграда фамилия, Арката на Барселона и др.

След това пътят ни отведе във Валенсия до Океанографския парк, който се оказа уникално съоръжение, част от Града на изкуствата и науката.

После се отбихме в Аликанте за кафе под гигантските 100-годишни фикуси.




Следваща спирка беше Картаген с повече от 3000 години история, където трябваше задължително да се видят римския амфитеатър, замъка, крепостта, пристанището и др. И така по крайбрежието на Испания, през Коста Калида стигнахме до пристанището на  Алхесирас, откъдето взехме ферибот до новото пристанище на Танжер /Мароко/. Разгледахме Танжер – един бързо развиващ се туристически град, сравнително подреден.

Продължихме със столицата Рабат, промишления център Казабланка и Маракеш, в който има много и интересни места. Посетихме част от тях – Музея на Ив Сен Лоран и градината Мажорел, площад Джемаа Ел Фна и др. След като си напазарувахме прилично количество марокански порцелан и фенери, поехме  по обратния път.

Успяхме да посетим и разгледаме и гр. Сеута /испански град/ в Африка. От там с ферибота отново стигнахме до континенталната част на Испания, където поехме към дома.

Дамите не скриха изненадата си, че хиляди километри не се е наложило да се прави и най-дребен ремонт на автомобила, докато не стъпили отново в родината. Веднага след Калотина им се наложило да сменят гума, защото попаднали в „денивелация“ на пътя.

Това обаче не ги отказва да планират ново приключение по пътищата на света.