Амазонката с поразяващата ръка. Това е Кристина Миланова, основната реализаторка на ХК Свиленград и водач в листата на голмайсторките в „А“ Републиканската хандбална група – жени. След 7-я кръг тя има на сметката си 74 гола, което означава, че е вкарвала средно по 10.5 гола на среща. Родена е в София, на 18 януари, а самата тя признава, че родителите и винаги са я подкрепяли в спорта. Защитава цветовете на Свиленград от първия мач на клуба през 2014 година, започва като вратарка.
– Как избра хандбала?
– Като малка майка ми разбира се ме записваше на модерни танци или аеробика, баща ми много ме палеше по бокса, защото самия той е тренирал. Много исках да тренирам този спорт, но мама каза: Не, ще ти счупят носа и ще станеш грозна!!!
Имам по-голям брат, който първи започна да се занимава с хандбал и си беше голям талант, защото играеше с лява ръка и се открояваше с ръст. Според мен, ако беше продължил с хандбала, той щеше да е спортната звезда в семейството. Аз се запалих покрай него и така намерих своята страст.
– Много ли отличия имаш в кариерата си? Кои са ти най-ценни?
– Започнах с индивидуална награда още на първият си турнир в училище, между паралелките на пети клас. Отличиха ме за най-добър вратар, вниманието което получих ми хареса и допринесе да се запиша след това в ХК Люлин. Загубила съм бройката на индивидуалните си награди като най-добър вратар, но имам една любима. Беше мечта за мен да имам такава и от международен турнир с национален отбор. Целта беше постигната през 2013 г. в Мексико, освен това станахме и шампиони на турнира. Последва и награда за световен принос към хандбала от спортен клуб ЦСКА. На следващата година пак станахме шампиони на този турнир ( IHF Trophy) в Гърция. Имам награди за най-полезен състезател, най-добър защитник, голмайстор, а на плажен хандбал съм най-атрактивен състезател, MVP в международен турнир и мис хандбал. С ХК Свиленград съм била шампион на България и носител на купа България. Била съм и шампион на България в старша възраст, момичета, до 18 г. с ХК Етър-64.
– На колко години започна да спортуваш, в кой клуб, при кой треньор?
– Започнах да тренирам хандбал на 10 годишна възраст, в началното ми училище и се състезавах за ХК Люлин. Първата ми треньорка е моята учителка по физическо възпитание Илонка Стойчева.
– Имаш богата спортна кариера.
– Така е. Скоро ще станат 20 г. на игрището с топката в ръка. След ХК Люлин се преместих в ЦСКА при Емилия и Мариета Търкаланови, а след това при Пенка Кумичарска. На 15 гоини Заминах за Габрово, за да се състезавам за Бъки при Анита Хараланова, но беше за много кратко – 2 месеца и се върнах в София. Имам и един полусезон във Велико Търново за Етър-64. Там треньор ми беше Йонка Генчева. Както знаят феновете в Свиленград, 8-ми сезон се състезавам за амазонките от Юга. В клуба съм от неговото създаване, като започнах при г-н Павел Дженев, минахме през Зоя Стефанова и сега сме с треньор Тео Парафитов.
– Как попадна в проекта ХК Свиленград, кой те покани, заради кого прие да се включиш?
– ХК ЦСКА се разпусна, тъй като нямаха финанси да поддържат отбор в “А” група, това се случи много неочаквано и нямах време за реакция, за да си намеря клуб. Обстоятелствата бяха такива, че цяла година не се състезавах, но не спирах да тренирам в залата на НСА с мъжкия отбор, а и бях студентка там. Повечето тренировки се водеха от г-н И. Върбанов. Той беше моята връзка със Свиленград. Един ден ми каза, че се създава нов клуб в България и това няма нищо общо с федерацията. Хората там имали пари, желание и база за развитие на любимия спорт. Разбира се веднага се съгласих, защото вече нямах търпение да играя мачове, много ми липсваше емоцията.
– Имала ли си предложения от други клубове? Защо не си ги приела?
– Да! Имах предложения и то при много по-изгодни финансови условия, но отказах. Имала съм предложения и за други страни, но тук имам хубава работа и семейство. Не изпитвам желание да играя за друг клуб.
– Какво трябва да е предложението, че да си тръгнеш от „амазонките“ ?
– Не знам, българските клубове не мисля, че има с какво да ме изкушат. Искам да обърна специално внимание, че в Свиленград сме като истинско семейство-момичетата, които сме в клуба от самото начало и подрастващите, които израстват с всяка тренировка пред очите ни. А феновете ни са уникални! Не мисля, че ще намеря такава атмосфера в друг клуб.
– Кой и защо те преквалифицира от вратар в нападател, разкажи по-подробно?
– Никога не съм искала да бъда вратар, беше ми много скучно на линията. Като по-малка съм плакала на една от треньорките, за да ме извади треньорката от вратата, но тя тогава ми каза: Добре, ще те пусна напред. Там също ще ставаш, но ще си една от всичките, поредната състезателка, а на врата няма втора като теб, там блестиш. Това за доста дълго време ме устройваше, защото тогава все още имах амбиции да играя в чужбина и мислех, че ще се развия. Когато разбрах, че няма да стане желанието да бъда на вратата изчезна и в годината, която не се състезавах тренирах като полеви. Когато започнах в Свиленград, аз реално не бях заставала на вратата от година. Сезонът не ми тръгна. Явно ми трябваше време да вляза в ритъм, но нямах нервите и започнах да мрънкам на г-н Дженев. „Дайте ми екип за напред, пуснете ме да играя на „пивот“ и не след дълго му писна на човека и каза “Добре, давай да те видим!”. Бях много щастлива!
– След 8 години, как гледаш на проекта ХК Свиленград?
– Прекрасен проект. Ръководителите изградиха точно това което имаха за цел. Създадоха традиции, запознаха града с нещо ново, накараха младото поколение да спортува и да обикне хандбала. Много хора в началото не вярваха, че клубът ще се задържи, но ето вече 8-ма година функционира и създава млади таланти. И ще продължава да го прави, защото хората в Свиленград са страхотни.
– В тази връзка, как гледаш на проекта ХК Бяла?
– Хората там се опитват да копират Свиленград, но с неправилните кадри.
– Ти си една от най-отстраняваните „амазонки“, особено в дербита. На какво отдаваш този факт ?
– На това, че съм по-силов и едър състезател. Играя по-здраво, а не по-грубо. И не съм виновна, че повечето състезателки в България нямат физическа подготовка и са манекенки. За съжаление съдиите не могат да направят тази разлика и се възползват да ме отстраняват, когато намерят за добре.
– Според теб има ли поръчково съдийство, особено при дербитата?
– Разбира се, че има. Не можем да го докажем, но го вярвам. А и нашата публика е интелигентна. Усеща „поръчките“ и реагира много адекватно. Имали сме случай, когато състезателки от противникови отбори са ни подкрепяли срещу съдийски отсъждания.
– Вярно ли е, че системно тренираш двуразово?
– Да.
– Как преминава една твоя тренировъчна седмица?
– Тренирам 6 дни в седмицата и поне 4 дни двуразово.
– Как успяваш да тренираш двуразово, да работиш и да си най-резултатна на терена?
– Когато съм на работа ставам доста рано, правя крос и след работа отивам във фитнеса, като пак започвам с тичане – 20 мин., прибирам се вкъщи към 22:30-23:00 часа. Обичам да съм активна.
– Имаш ли амбиции в други спортове?
– Когато мога играя футбол, бокс, тенис на корт, волейбол и всичко, което се нарича физическа дейност. Амбициите ми са в бойните спортове, практикувам ги и имам успех и там.
Спортът ме зарежда и всичко е от голямото ми желание да съм активна.
Вашият коментар