С почит към героите, отдали живота си за свободата на България, и с музика, песни и хора Свиленград празнува Националния празник на България – 3 март. Много хора се събраха на площад „5 октомври”, за да отбележат заедно 145 години от Освобождението.
Паметните събития от 1877-1878 г. представи уредникът от Историческия музей Антонела Николова: „Да поднесем днес своя почетен поклон на всички, изнесли битките при Стара Загора, Нова Загора, Плевен, Шейново, Шипка…И не само българи и руси, но и сърби, черногорци, финландци, поляци и румънци. Преломно значение за изхода на войната имат боевете за Шипченския проход – невиждания героизъм на шипченските войни смирява сърцата, а душите пеят възхвала. Шипченският отряд с началник командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов блокира прохода. В продължение на шест дни опълченци и армия водят люти боеве. Най-яростна е битката на 11/23 август 1877 г. – бранителите на прохода отблъскват 10 атаки на османците, предвождани от Сюлейман паша, за да им попречи да преминат планината и да окажат помощ на обсадения в Плевен Осман паша. Между 9-14 август боевете не спират – 40-градусова жега, няма вода, няма боеприпаси, а османците напират и напират… и тогава започва митичното хвърляне на камъни и трупове срещу врага. Така позициите устояватq докато пристига ген. Радецки и проходът е овладян. Ходът на войната е променен. Оттук насетне руската армия е в победен марш. Впечатлен от героичната битка на българското опълчение, генерал-майор Столетов по-късно ще каже, че българите сами са извоювали и заслужили свободата си. А дядо Вазов ще напише“…патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва – гърдите остаят…“(Опълченците на Шипка).
Свободата изгрява и в Свиленград на 8.01.1878 г. Авангардът на войската на ген. Скобелев, водена от ген. Струков, влиза в града. Турските войски са разгромени и остатъците им бягат към Цариград. Същия ден след обед русите влизат и в Одрин. Спас и Анастас Разбойникови описват: „Свиленградчани си отдъхнали. Няма вече страх от турците. Потисканият досега народ в тежко робство, ликува от радост.“ В града остава малко войска и един медицински корпус. За началник на окръга е изпратен кап. Стахиев. Свиленград става средище на окръг от Пловдивска губерния в освободена България. Обхваща доста обширен ареал, в който влизат около 95 села. В селището започва плавно преминаване към свободен цивилен живот – изоставените турски имоти са дадени под наем, шосето между Свиленград и Харманли е поправено. Събиратсе новобранци за местна „земска войска“. Еуфорията, обаче, не продължава дълго. Тежка е съдбата на града ни още 34 години във владение на Османската империя, където ни връща подписаният на 1.07.1878 г.Берлински договор”.
Панихида в памет на жертвите за свободата на България отслужиха архиерейският наместник отец Константин и отец Георги.
Венци и цветя на паметника на героите от войните поднесоха кметът на община Свиленград арх. Анастас Карчев, Общински съвет и Общинска администрация – Свиленград, ПП ГЕРБ, БСП, ПП „Възраждане”, ВМРО „Българско национално движение”, Исторически музей, НЧ „Просвета- 1870“, Съюз на офицерите и сержантите от запаса, Тракийско дружество „Тракия”, Лайънс клуб „Свилена“, Руски клуб „Съотечественик”, Дейност „Целодневни детски градини, детски ясли и здравни кабинети”, Професионална гимназия по селско стопанство и икономика „Христо Ботев”, Средно училище „Д-р Петър Берон”, Първо основно училище „Иван Вазов”, Основно училище „Любен Каравелов”, Основно училище „Христо Ботев”- с. Левка, Танцово студио „Нишани”.
Празникът завърши с вити хора на площада, въпреки лекия дъжд. В програмата участваха Духов оркестър „Костадин Манов”, Хорова школа – Свиленград, ДТС „Свиленче”, ТС „Илинден”, Виктория Танева, ТС „Свила”, КТС „Веселяци” и малкия Йоан Крясков.
Снимки: Асен Найденов
Вашият коментар