С тържествена церемония в Градския парк, пред паметника на героите от щурма на Одрин през 1913 г., в Свиленград бе отбелязан Денят на Тракия – 26 март, и 110 години от превземането на Одринската крепост. На този ден се чества подвигът на българските войни, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и паметта на хилядите българи – тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на родината. Мемориалът в Свиленград е издигнат през 2008 г. в памет на 1986 български войници и офицери, загиналите при обсадата и щурма на Одрин през Балканската война, а техните имена са изписани със златни букви върху черен гранит.
В церемонията по поднасяне на цветя и венци участва кметът на общината арх. Анастас Карчев, който е наследник на тракийски бежанци от Башклисе. Венци поднесоха Общински съвет и Общинска администрация – Свиленград, Тракийско дружество „Тракия” – Свиленград и Тракийско дружество „Кап. Петко войвода” – Казанлък, Историческия музей, политически партии, организации, училища и детски градини, граждани. Тракийски народни песни изпълниха фолклорни групи към тракийските дружества на Свиленград и Казанлък. В навечерието на празника от общината бяха положени венци и на паметника на ген. Никола Иванов, на паметника на Капитан Петко войвода на едноименния граничен пункт и на паметния знак „Кръстно знамение” на ул. „Крайречна”.
На този ден преди 110 г. Одринската крепост е превзета и завършва една от най-блестящите операции на Българската армия през Балканските войни (1912-1913), донесла свободата на тракийските българи, каза ораторът Стефан Димитров – историк и член на Управителния съвет на Тракийско дружество „Тракия”- Свиленград. Крепостта е сред най-силните, добре укрепени и модерни за времето си крепости в цяла Източна Европа. Според специалистите тя може да бъде превзета само след няколкомесечна обсада. След освобождението на Свиленград на 5 октомври 1912 г. главнокомандващият Втора българска армия ген.-лейт. Никола Иванов започва сериозна предварителна подготовка и предлага пряк щурм на Одринската крепост. Според него главният удар трябва да се нанесе на Източния сектор, а щурмът да се придружи със силен артилерийски огън. Това смело предложение ген.-лейт. Иванов прави въпреки съществуващите по онова време схващания във военното изкуство, че крепостите се блокират, а не се атакуват.
Още през есента на 1912 г. в покрайнините на днешния град Свиленград са положени и основите на българската бойна авиация. В продължение на няколко дни самолетите излитат и извършват бомбардировки над жп гара Караагач. След щателна подготовка на атаката на 24 март 1913 г. българската артилерия открива мощен огън срещу позициите на противника. Под неговото прикритие в тъмнината напред пълзят бойци, командири и групи бомбиери, телорезачи, първите, вторите и третите ешалони на пехотата. През нощта на 24 срещу 25 март частите на Източния сектор преминават в настъпление. Ударните полкове – 10-ти Родопски, 23-ти Шипченски, се движат в щурмови колони. Всички предни позиции на Източния сектор са заети.
Призори на 25 март атаката на предната позиция започва с бой „на нож”. Скоро съпротивата на противника е сломена. Настъпват и бойците от останалите сектори. Пленени са повече от 800 противникови войници, а 20 оръдия и 6 тежки картечници са взети като трофеи.
В резултат на неудържимите настъпателни действия на българите на 26 март 1913 г. противниковата съпротива е сломена. Комендантът на крепостта Мехмед Шукри паша е принуден да се предаде с целия си гарнизон – 14 генерали, над 2000 старши и младши офицери и повече от 50 хил. войници. Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”. Над джамията „Султан Селим” редник Михо Георгиев от 29-ти пехотен Ямболски полк издига знамето на победата.
Превземането на Одринската крепост е един от върховете на българската бойна слава. С овладяването й са постигнати важни военнополитически и стратегически резултати, довели до края на Балканската война и освобождението на българите останали под османско владичество, завърши словото си д-р Стефан Димитров.
Вашият коментар