След 4 500 км пеша с арфа на гърба, Аня от Ирландия за първи път получава любезно съдействие в Свиленград

Холандката е тръгнала за Божи гроб, но вече е прехласната по Шейновец, крепостта и гробницата в Мезек

53-годишната холандка, която доста време живее в Ирландия, Аня Бакер е изминала над 4 500 километра пеша, носейки своята арфа на гръб, за да се срещне с любезните си свиленградски домакини Диметра Иванова и Антон Пенчев от дейност „Спорт и туризъм“ в община Свиленград.

„Всичко тук е „Ау“, каза пътешественичката, обяснявайки, че няма думи за всичко, с което се е сблъскала при двудневния си престой в Свиленград. „Преоткривам един нов, по-добър свят от този, в който съм живяла досега. Мисля, че се намирам в състояние на културно-исторически шок“, не крие вълнението си поклонничката.

За Аня това е третото поклонническо пътешествие. Първото е било преди близо 15 години до Сантяго де Компостела. Първото и решение да тръгне да пътешества пеша е свързано със сериозни семейни проблеми, които я натоварват неистово.

Тя посочва, че предприема пътешествията като възможност да комбинира личното си изцеляване и нещо, което така или иначе искала да направи – да бъде първата жена, която да измине дълго разстояние, през трудни терени, носейки арфа. В края на това пътуване действително целият казус с майка й изчезнал. „Аз буквално го извървях и преодолях“, споделя Аня.

Преди 5 години тя успява да стигне с арфата си и до Рим. Посвещава пътуването на баща си, който починал 6 месеца по-късно, но това не я отчайва. Сегашното й поклонническо пътешествие до Йерусалим, по пътя на кръстоносците, е насочила към душата.




„Живеем в безвремие. Бих искала хората да излязат от тясното пространство, в което живеят и да знаят, че могат да направят всичко“, казва пътешественичката.

След 9 държави по пътя си Аня разказва, че докато да стигне в България, никой  по-никакъв начин не й е съдействал или помогнал. Това се е случило най-вече в Свиленград. За два дни, с пълното съдействие на Диметра и Антон, холандката успява да посети крепостта Букелон, край Маточина, да види истинска граница, скалните църки в Сладун и Михалич, Глухите камъни, Шейновец, крепостта и гробницата в Мезек. На всички исторически места тя вади арфата си и импровизира на нея.

На тръгване от Свиленград тя каза: „Всичко това е забравено. Трябваше да дойда тук, за да го открия. Това трябва да е нещо, за което всички говорят и всички трябва да идват тук, за да го видят.“

Въпреки че пътешествието не се случва съвсем по план, тъй като вече е трябвало да бъде в Йерусалим, Аня се радва, че ще може да сподели с приятелите си преживяното в Свиленград и България като цяло.

Диметра и Антон, свиленградските приятели на Аня Бекер, я изпратиха до гръцко-турския граничен пункт Кастанес.