В свиленградската библиотека е експонирана арт инсталация, озаглавена „Клада на забранените книги“. Събитието е посветено на Деня на книгата, а инсталацията е дело на Дарина Костадинова, главен експерт в библиотеката и художничката Ивалина Кръстева-Недева.
Инсталацията откри Дарина Костадинова, която в своето изложение каза:
„Свободата на словото и свободният избор са белег на всяко демократично общество, а цензурата е присъща на тоталитаризма, авторитаризма и диктата.
Във времена, когато свободното изразяване и свободният достъп до информация са все по-силно контролирани, ние поставяме на фокус книгите. Онези книги, които, въпреки че са забранявани, горени и цензурирани успяват да стигнат до своите читатели и да предадат идеите, заложени в тях; да провокират размисъл; да задават въпроси и да търсят отговори.
В човешката история унищожаването на писмени документи датира отпреди новата ера още в Древен Китай, Древна Гърция и Рим. В Древен Рим са унищожавани текстовете, предсказващи гибелта на империята и такива, осмиващи императора. Забрани засягали и книгите на евреи и християни заради отказа им да се прекланят пред императора. В резултат на опожаряването на Александрийската библиотека за изгубени безценни ръкописи от древността.
През Средновековието Римокатолическата църква публикува т.нар. „Индекс на забранените книги”(16 в.) – списък с публикации, които църквата смята за опасни и неморални. Голяма част от включените в него са научните трудове на Франсис Бейкън, Галилео Галилей, Джордано Бруно, Николай Коперник и други, без които днес нямаше да сме на това ниво на познание. През годините Индексът е редовно актуализиран и в него влизат произведения на Волтер, Балзак, Даниел Дефо, Александър Дюма, Джакомо Казанова, Никос Казандзакис, Джон Милтън, Франсоа Рабле, Виктор Юго и други колоси на литературата. „Индексът на забранените книги” е отменен едва през 1966 г.
През ХVІІІ в. започва преход от преобладаващо църковна към преобладаващо политическа цензура в отделните европейски държави, която се разпростира все по на изток – до Полша и Русия. Връх в унищожаването и забраната на книги бележи индустриалният ХХ век.
Преди 90 години, на 10 май 1933 г. под натиска на националсоциалистическата власт на площадите в германските градове са изгорени над 25 000 книги – творби на Хайнрих Ман, Айнщай, Зигмунд Фройд, Джек Лондон, Ерих Кестнер, Ерих Мария Ремарк и редица други немски и чуждестранни автори като неудобни за хитлеристкия режим. „Враговете на новата власт” били предимно книги на еврейски автори, съчинения с марксистки и пацифистки характер.
В Съветска Русия след болшевишката революция от началото на века библиотеките са редовно прочиствани от литература, противоречаща на идеологията на комунизма. Първият списък със забранени книги е съставен лично от Надежда Крупска, съпругата на Ленин и в него са включени дори 97 детски писатели, чиито творби й се стрували прекалено буржоазни. Забранени са книгите с религиозна тематика, включително Библията и Корана.“
Вашият коментар