В началото на месец ноември, макар и с голямо закъснение, започнаха археологическите разкопки на крепостта „Букелон” при с. Маточина. През 2023 година бе установено, че от юг и изток средновековната кула частично застъпва късноантичната крепостна стена, а в югозападния участък се допира до нейното вътрешно лице. Пред кулата бе установен и неизвестен досега зид, граден на хоросанова спойка и дебел 2,30 м, както и едно бъркало за хоросан, по всяка вероятност, свързано със строежа на кулата. Откритата над него битова керамика датира от края на ХIII – ХIV в. и подсказва датата на нейното изграждане.
Целта през настоящия сезон е да се разкрие контекстът пред кулата: да се установи средновековното ходово ниво, както и други средновековни структури, а също да се проучи част от късноантичната крепостна система в този участък. След приключването на разкопките, новоразкритите части от фортификацията като кули и други биха могли да се консервират, което ще направи обекта по-информативен и по-атрактивен за жителите на общината и туристите.
Проучванията се провеждат под ръководството на гл. ас. д-р Мариела Инкова и Панайот Антонов от Националния исторически музей, член на екипа през настоящия сезон е Йоана Йотова, студент във Великотърновския университет.
Археологическите разкопки са финансирани от Министерство на културата по проект на Националния исторически музей в София, а община Свиленград съдейства със сумата 1000 лв., която ще покрие транспорта на работниците от с. Студена.
Основният проблем на екипа е липсата на работна ръка, поради обезлюдяването на района. А недостигът на финансови средства ограничава разкопките от възможността да се наемат работници от Свиленград, чийто транспорт би бил по-скъп. Не на последно място е и липсата на път в участъка на селата Сладун, Варник и Маточина. Благодарение на своя ентусиазъм, издръжливост и воля екипът, вече шеста година, преодолява, редица ограничения и особено трудностите с разрушения път от републиканската мрежа…! Моралната подкрепа е от страна на директорите на ИМ – Свиленград г-жа Елена Митева и Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, както и на малкото работници от селата Маточина и Студена, с които екипът работи вече шеста година!
Доколко обаче ще устои на днешните предизвикателства втората по височина след Хрелювата в Рилския манастир, кула от крепостта Букелон? Въпреки извършените през годините консервации, стените са напукани, изронени са камъни от нейната фасада. И докато държавните институции забележат, че е част от българското културно историческо наследство, по-скоро – едно изоставено културно наследство, което при това не влиза в рекламирания по телевизиите списък на „перлите” на това наследство и изградят съсипания участък от републиканския път до нея, за да се осъществи така необходимата консервация, може би ще трябва само да се констатира поредният загубен за бъдещите поколения паметник… Запазена до внушителната 14 метрова височина, с параклис от изток, христограм в купола и монограм на нейния ктитор, тя е един от впечатляващите за Югоизточна България средновековни паметници. Съществуват различни хипотези относно „разчитането” на монограма при входа на кулата. Предполага се, че зад него стои българският владетел Михаил Шишман, владял крепостта, обаче само през месец ноември на 1328 г. Второто предположение е за управителя на Адрианопол – Мануил Апокавк, който през 1344 г. пребивавал в крепостта Букелон… Един, открит по време на разкопките, печат предлага нова хипотеза. Намерен е близо до кулата и датира от края на XIII в. Според анонимния надпис принадлежал на главния соколар „протойеракария” на византийския император. Съгласно писмените извори през този период длъжността се заемала от Аврампакс, личност със селжукски произход, приел християнството и на служба във византийския императорски двор, който изпълнявал важната функция да организира владетелския лов със соколи. Това е името предложено при „прочита” на монограма от проф. В. Зайбт от Виена и проф. И. Йорданов.
Вероятно, кулата крие и други истории, някои от които археологическият екип ще разгадае – кога е била построена, от кого, дали, все пак, не е била кула – порта или убежище на нейните последни защитници срещу османския завоевател… И докато все още се извисява, въпреки липсващия път, археологическият екип очаква по-смелите, ентусиазирани, любознателни и вдъхновени от историята, български туристи. Такива, държим да посочим, са нашите приятели и колеги – учителите по история от Свиленград Христинка Парушева и Стефан Димитров, също и директорът на музея г-жа Елена Митева, които всяка година организират и вдъхновяват своите ученици по трудния път към издирването, изучаването и съхраняването на българското културно наследство!
гл. ас. д-р Мариела Инкова
Вашият коментар