Интервю с Богомил Нанев, учител по история в СУ „Желязко Терпешев“ – Любимец, за „Родолюбие“, историята и силата на театъра за възпитанието на младото поколение
– Господин Нанев, поздравления за успеха на театралната постановка „Разпитът“, посветена на 151-годишнината от обесването на Васил Левски. Две вечери подред стотици любимчани се вълнуваха от представлението, изиграно от ваши ученици, кажете нещо повече за него.
– Първо искам да Ви благодаря, че ни обърнахте внимание! През януари тази година бях поканен на среща с община Любимец, г-жа Дияна Атанасова и местното читалище ,,Братолюбие“, където обсъдихме какво ново можем да покажем на гражданите. Редно е да отбележа, че без помощта на читалището, общината и нашата гимназия СУ ,,Ж. Терпешев“, идеята за постановка щеше да остане една илюзия. Едно голямо „Благодаря!“ към тези институции! Истината е, че за изключително кратко време трябваше да се извършат немислимо много дейности. В народното дело винаги се намират съмишленици, а аз имам верен такъв в лицето на моята колежка и приятел г-жа Жечка Тодорова, която на практика за два дни ,,сглоби“ сценария. Аз през това време събрах деца, които ,,горят“ в историческата наука, а в последствие разбрахме за техните уникални театрални заложби. Така започна нашето приключение.
– Вие не сте от Любимец. За много хора първото запознанство с Вас беше от театралната сцената. Какво ви доведе тук? Разкажете ни повече за себе си.
– Детските и младежките ми години са свързани с два български града – Стара Загора и Пловдив. Израснал в семейство с изключително силно развита ценностна система и морал. Любовта към историята се появи на около 10-11 – годишна възраст, след прочитането на книгата ,,Хаджи Димитър, Стефан Караджа и обединената им чета“, дори нямам идея как е попаднала в ръцете ми. След това започнах да се интересувам за рода и корените си. Към днешна дата, вече като учител, все още смятам, че това е най-ценното, на което мога да науча моите ученици – на почит към семейство, род, корен и родина. По време на следването ми в ПУ ,,Паисий Хилендарски“ се запознах с моята съпруга, която е любимчанка и по стечение на обстоятелствата се преместихме в Любимец. Работя в местната гимназия СУ ,,Ж. Терпешев“, като искам да подчертая, че попаднах в много опитен колектив, който ми помага да израствам в нашата професия.
– Как се роди идеята за създаване на клуб „Родолюбие“? На каква възраст са децата, които участват в клуба? Какви идеи имате?
– Със секретаря на читалище ,,Братолюбие 1884“ г-жа Евгения Стоянова решихме да създадем място за учениците, където могат да се впуснат в приключението да се занимават с исторически изследвания. Основната роля на клуба е да засили у децата желанието да опознаят миналото на своя роден край. Участниците в нашите сбирки са в различни класове, основно от гимназиален и прогимназиален етап.
– В миналото Любимец имаше богата музейна сбирка, която днес не съществува. Ще поставят ли начало на такава инициатива материалите, които събирате?
– Един от проектите, по който работим с децата, е издирването на ценни фотографии, свързани с нашето градче. Засега сме още в начален етап, но децата са изключително отговорни и напредваме с бързи темпове, така че съвсем възможно е през лятото да изненадаме гражданите с богата фотоизложба.
– Има ли интерес в съвременните деца към миналото на родния край? Каква е ролята на театъра в поддържане на историческата памет?
– За съжаление децата в днешно време са свързани все повече с екрана на дигиталните устройства и все по-малко имат контакт с книгата. Голяма част от материалите, които достигат до тях от екрана нямат градивно съдържание. В съвременния свят появата на такъв тип театрални постановки са лъч светлина за подрастващото поколение. След ,,Разпитът“ и обратната връзка, която получих от учениците, гледали постановката, се убедих какво удивително събитие е тя за техния живот. Ученици от малцинствата повтарят реплики, които са запомнили от представлението! Представяте ли си? Да се опита такова дете да научи цял пасаж от пиеса в училище да си го кажем честно е почти немислимо. Е… театърът успя! Така че „да“, определено театърът има огромна роля в поддържането на историческата памет!
– Ще стане ли традиция организирането на подобни театрални постановки? Имате ли други идеи?
– По всичко изглежда, че няма да спрем дотук и ще продължим да работим по организацията и възстановката на важни моменти от българската история. Все пак смятам, че тепърва ще въвличаме все повече деца, пред които стои предизвикателството да влязат в ролите на нашите истински герои.
Вашият коментар