На днешната дата, преди 19 години, ни напусна, роденият в Свиленград, Милко Георгиев. Почитаме паметта му, публикувайки изследването на свиленградския краевед Атанас Куманов.
Старите рибари и приятели наричали, своя колега Милко Георгиев Бащата на кльонка и Вицеармирала на риболова. Модела на това ново за времето си изобретение – кльонк, свиленградчанинът взел от някакъв много възрастен рибар, който ловял по този начин големи сомове на река Дунав. Най-напред направил скица, а след това, с най-големия си приятел арх. Колю Колев от Хасково, са си направили по един кльонк, с който заразили и други рибари по големите язовири в Южна България. Оттам идва и новото прозвище Бащата на кльонка.
Милко Димитров Георгиев е роден на 24 септември 1947 г. в Града на коприната – Свиленград. Баща му Димитър Георгиев /Попето/ бил зам. – председател на ОНС-Хасково, а майка му Живка Манова работила като директор на ОИМ, пенсионирала се в Профсъюзите на гр. Хасково. Била много борбена, храбра и безстрашна. Хобито и е било стрелба и била отличен стрелец. Починала на 92 години.
Родовите корените на Милко са от несретния бежански род на дядо му поп Георги /Дяко/ Михайлов ( 14.10.1866-19.10.1927 г.) от с. Башклисе (с. Протоклиси в дн. Гърция). Поп Георги бил баща на 6 деца и е заслужил български ревностен борец за свободата на Тракия. Той е от рода на Карамихайлови. Отказва се да учи медицина поради бедност, но продължава в българо-католическия пансион на полските отци „Възкресенци” в Одрин. Учител е в с. Малък Дервент – Суфлийско, свещеник в с. Каяджик и родното си село. Ръководи обзавеждането на училището, открива вечерни училища и курсове, става пчелар, помага на бедните при отглеждането на копринени буби и продаването на пашкулите. Кръщава и благославя членовете на революционната организация, които стават комити. Самият той е председател на селския комитет на ВМОРО и е командир на отбранителна чета в края на 1900 г. за защита на родното си село. Води сражения с турските башибозуци и е ранен в рамото. Участва в някои от конгресите на ВМОРО. При залавянето му през 1904 г. е „бесен”, изтезаван и осъден на доживотен затвор от турските власти. Хвърлен в тъмните и влажни зандани помага на българските патриоти. При Хюриета е освободен с много други българи, които са гниели години наред в тюрмите на империята. С решенията на международната конференция от Сан Ремо, Италия през месец април 1920 г. българите са изгонени от Западна Тракия. На 25 май същата година керваните от окаяни български бежанци напущат родните си места. Поп Георги със синовете си Димитър, Борис и дъщеря си Елена се установяват в с. Бисер – Харманлийско. На 19 октомври 1927 г. отец Георги отслужил, за последен път в черквата „Възкресение”, Света литургия в чест на Свети Иван Рилски Чудотворец и починал. Цялото население с ридания, почести и благословия погребало своя добър духовен пастир.
Прадядото на Милко, по линия на майка му Живка, бил от многодетно семейство от гр. Кюстендил. Поради нямане на работа се принуждава да се засели в тогавашния град Мустафа паша. Тук той започва да се занимава с чукмлекчийство ( грънчарство). Задомява се и има 12 деца. Един от синовете му Костадин Манов, продължава занаята на баща си и прави глинени стомни, гърнета, чинии, саксии и други грънчарски изделия. Същият имал няколко калфи и чираци и бил заможен човек. Костадин Манов членувал в революционната организация на ВМОРО. Получавал вестници от България и други материали, и подпомагал организацията. За своята революционна дейност той е осъден от турската власт през 1903 г. и лежал три години в Одринския затвор. След Първата световна война двамата му сина Илия и Димитър са членове на БКП.
Първите години на правнука на поп Георги и праправнука на грънчаря Костадин Милко Димитров Георгиев преминават в Свиленград. Родната му къща е била до ресторант „Марица“, където днес е заведението „Валентина“. Преди родителите му да се преместят в Хасково той учи в родния Свиленград. В окръжния център той завършва ТМТ „Тенчо Хубенов”. В техникума тренира хандбал, а отборът става национален шампион. По-късно Милко е състезател и в националния отбор по хандбал. След това завършва МЕИ „Ленин” София със специалност „Топлоенергетика”. Активно участва в екстремални спускания с кану по р. Струма и други реки. Най-напред работи като специалист по „Отоплителни и вентилационни уредби” в „Проектантска организация”- Хасково при своя приятел архитект Кольо Колев. След това се прехвърлил в ОУ на МВР-Хасково, а от там в МВР -София. Продължава да се състезава в кросове и маратонски бягания към ФД „Мургаш” на МВР.
Още от малък започва да ходи по река Марица с децата от махалата. През летните месеци се къпят в нея и ловят риба с черничеви и сазови пръчки, с плувки от птичи пера и коркови тапи. Главен негов учител в риболова е големият свиленградски рибар Костадин /Кунчо/ Димитров Манов – негов вуйчо. Костадин Манов е известният дългогодишен диригент на духовия оркестър в Свиленград, който днес носи неговото име. Музикантът и запален рибар въвежда племенника си в тънкостите на риболова по река Марица. От тогава риболовът обсебва Милко и му остава хоби за цял живот. Всяко свободно време той е на риболов или пише във вестници и списания за риболов. От Хасково често посещава язовир „Тракиец”, а като се премества в София обикаля по язовирите „Пясъчник”, „Копринка”, „Кърджали“ и „Ивайловград“.
Милко Георгиев поставя национален рекорд за най-голям сом, уловен на въдица. Рекордният екземпляр е примамен с кльонк. Сомът е с тегло 102,5 кг и дължина 2,60 м. Уловен е на яз. „Ивайловград”, в 00,00 ч., на 13 август 1998 г. В неравната борба, при ваденето на огромната риба, се наложило да стрелят в главата на чудовището с пистолет „Макаров”. Това е най-големият сом, улавян с въдица, до 2006 година. След рекордния улов трофеят занесен в родната къщата на съпругата Димка в гр. Първомай, където го закачили на дворната им череша и се снимали. За този сериозен успех допринася дълго планиране през зимните месеци на Милко с Петьо и Иван. На този язовир най-често ходи с първите си братовчеди Иван и Христо или с професионалните фотографи Коста и Боби. Неговите приятели Иван и Емил, през юли месец правят тридневно разузнаване на язовир „Ивайловград”. След това, през месец август, славната им риболовна група тръгва в атака за големи сомове с биене на кльонк и каракуда за стръв.
Милко и групата му често използват нови тактически елементи за улов на сом. Той познава като на длан всички малки населени места около язовир „Ивайловград, хижите, вилите и микроязовирите за улов на стръв. С „муха” хваща кефал и каракуда за стръв на големите риби. Най-често с групата си е на риболов по местностите „Сребърница”, „Чинарите”, „Марта”, „Мангър дере”, „Слюдите”, „Стария мост”, „Кръста” ( или „Лика гьол”), „Цимбала”, „Вечния огън”, „Каньона”. Той е перфекционист в теорията и практиката на риболов за сом.
Милко активно сътрудничи на сп. „Български риболовец” и в. „Риболов”. Чете много българска и чуждестранна специализирана литература за рибарството. Негов приятел често му превежда статии от немски език на риболовна тема.
Милко е човекът извел по математически път формулата за определяне килограмите на сомовете. Трябва му само да знае дължината на този вид риба. Същата умножава 3 пъти и резултата отново умножава по 6. Точността на получената тежина била плюс – минус 200-250 гр. За него риболова е освен майсторлък и комбинация от фактори. Знае, че най-добрата температура при улова на риба е 19 градуса на водата. Най-добрата стръв за сом са 11-13 см сребриста каракуда и кефалчета по 20 см.
Свиленградчанинът много често бие тревога относно коректността на националните риболовни състезания. Пише специална статия за конкурсите „Златна въдица -2004 година” и „Най-голямата риба -2004 година”. Негови са и статиите: „Без фантазии за сома”, „Откровение за рекордните трофеи”, „Фиаското на майсторите”, „С кльонк, канджа и пластмасова туба се преборват сомове исполини” и др.
Милко Георгиев има много почитатели. Някои от тях споделят, че само хората, които са познавали Милко можели да кажат колко много са загубили всички от това, че него го няма. Когато той говори всички го гледали със зяпнали уста. Има много информация за риболова от чуждестранната, българската преса и научни институти. Тази информация предлага на всички, които искат да я чуят. Никога не измисля и не лъже, както често се среща при някои рибари, когато става дума за хванати и изпуснати големи риби. Освен това бил голям спортсмен и добър приятел – невероятен човек. Всичките му случки са цветни, атрактивни, като на добър разказвач. Приятели и колеги се надяват, че някога някой ще събере на едно място статиите на Милко от пресата и ще ги издаде за радост и ползване на млади и стари рибари.
Колегите му го описват като светъл, слънчев човек, приятен за компания, разговори и верен другар. С ентусиазъм говорил за риболова и лова.
За краткия се живот оставя трайна диря в работата си, риболова и сред хората. Приятелите на Милко, в знак на почит и уважение, му издигат паметна плоча в местността Булеварда на брега на язовир „Ивайловград”.
През целия си живот води непримирима и целенасочена борба срещу бракониерството. Неговият девиз бе: „По-малко бракониери – повече трофейни риби!”.
Архивът му е много голям, но за съжаление не е известно дали е запазен. Негови статии, снимки, списания вестници, тетрадки, книги, учебници, други документи и рибарски принадлежности остава на тавана в стария апартамент в кв. „Красно село”, София, който семейството му продава след неговата смърт.
Милко почина на 30 май 2005 г., в каяка на неговия най-голям приятел арх. Колев от гр. Хасково, по време на провеждащата се регата на язовир „Кърджали”. В последният му път до гробищата в Хасково го изпращат роднини, другари, приятели, почитатели и сомаджийските легенди.
Той знаеше как да се бори за доброто и красотата и то не само за себе си, но и за всички нас. Това го издигна на една нравствена висота, която малцина достигат. Беше човек на общонационалните и общочовешки ценности.
Милко Георгиев е един достоен мъж от Свиленград, закърмен с риболова от река Марица.
Свиленград и България трябва да се гордеят с него!
Атанас Куманов
Използвани са материали от: сп. „Завет” от 15.09.1937 г.; сборник „Спомени за Башклисе” от Ирина Симеонова и Златка Михайлова, изд. „Графопринт”- Хасково, 2003 г., с. 51-56; Кашеров, Жеко. От неиздадената книга „Орлите на Свиленград”, Кърджали, 1987г., т. ІІ, с. 74; ст. „Пресноводните гиганти на Средна Азия и България”, в. „Рибарски вестник” бр.43/25-31; спомени на съпругата му Димка Георгиева и цитати от постове на негови приятели и почитатели в Интернет.
,
Вашият коментар