Свиленградчанинът Панчо Нейков днес навършва 90 години. Дългогодишният пожарникар бе приятно изненадан от Ивелин Тонев, началник на РСПБЗН – Свиленград и краеведа Атанас Куманов, които му дойдоха на крака, за да го поздравят лично. Началникът на пожарната връчи на рожденика статуетка на пожарникар, а краеведа се отчете с книгата „Здравеопазването в Свиленград и региона“.
Както си му редът Нейков почерпи с бонбони и марково уиски.
Когато се спомене името Панчо Пожарникаря, хората от Свиленград се сещат за бившия пожарникар Панчо Петров Нейков, който живее на ул. „Стефан Стамболов” № 57 и на 8 юни т. г. навършва 90 години.
Неговите дълбоки корени са от с. Възгач, Одринска Тракия. Прадядо му и дядо му са напуснали родното си село заради малкото паша и вода за животните. Заселват се в граничното с. Благунци, Свиленградско, на метри от държавната граница с Турция. Първите къщи на дедите му са изплетени от кръстосани габерови вършини измазани от двете страни с глина и покрити със слама. Те са само с по една стая, с дървена врата, с огнище по средата и без прозорци. Семейството е многолюдно и се занимава със земеделие и животновъдство.
И малкия Панчо е закърмен с тежкия селски труд и борба с природните стихии. Редовната си военна служба отбива в школата за шофьори в гр. Шумен и Сливен, където съдбата го среща с бившия кмет на Свиленград Иван Мангъфов (1976-86 г.). От него се учи на упоритост, дисциплина и постоянство. След уволнението си, в продължение на две години, работи като шофьор на камион ГАЗ-53 в ТКЗС „Граничен страж” – с. Маточина. През 1967/68 г. хората от с. Благунци започват да се разселват във вътрешността на България поради неудобство от границата. Те отиват предимно в с. Овчи кладенец и Асеново – Новозагорско, с. Диня и Овощник- Старозагорско, в с. Троица и Осмар-Шуменско, в с. Ново село – Свиленградско, в гр. Казанлък и гр. Шумен. Само семейство на Панчо се настанява в с. Сладун. През тези години Панчо е помагал на много от съселяните си при разселването да им пренася багажа с камиона. Там е бил денонощно на „педали”. Често му се е налагало да изпълнява ролята на шофьор и на линейка на болни хора, нуждаещи се от помощ, а един път и в ролята на акушерка. През това време животът му пак се преплита с живота на неговия стар войник Мангъфов, който е назначен за учител, а по-късно и директор на НОУ „Никола Вапцаров”, живеещ с младата си съпруга в тяхната къща на квартира.
През 1966 г., като добър организатор Иван Мангъфов е изтеглен от партийните и общински власти в Свиленград за председател на ФД „Граничар”. С него идва и Панчо като шофьор. Сега семейството на Панчо е на квартира в къщата на Мангъфов. По искане на председателя на Общинския народен съвет – Свиленград Анастас Демирев отново се налага да сменя местоработата си, става шофьор в ОбНС, а след това в в БКС. След това през 1967 г. по необходимост и нареждане на първия секретар на ОбК на БКП инж. Христо Цветков е назначен за шофьор в „Противопожарна служба”- Свиленград, където изкарва цели 22 години, част от които като профилактик. По време на тези години неведнъж е рискувал живота си в борба с огнената стихия в спасяване живота и имуществото на хората, сградите и горите. Но Панчо е тих, скромен и учтив. Не обича да се хвали с постиженията и наградите си.
Даже не споменава за наградата лично от генерал Илия Дончев и полученото знаме за Образцова районна противопожарна охрана през 1978 г.
Клекнали от ляво – надясно: Саранди Ангелов, Георги Чавдаров; прави: Панчо Нейков, Димо Софронов и инспектор Христо Василев.
След пенсионирането си Панчо още 6 години работи като охрана и портиер в ОбНС – Свиленград. Но както се казва „шило в торба не стои мирно” и продължава да работи в лозята на бизнесмена Петър Шомов и „Катаржина”. Сега в момента помага при отглеждане на зеленчуци и плодове в двора си и на лозето. Прекрасно се разбира със сина си Петьо, които е стругар в „Марица-„Изток” и със снаха си Жана работеща в супермаркет „Жанет” в Свиленград. Неговата непрежалима скръб е загубата на дъщеря си Иванка и съпругата си Йовка, а радостта му е срещите с внуците си Панчо, Евелина и Ирина.
Панчо през целият си живот четеше свиленградските вестници, художествена и научно-популярна литература. В момента редовно чете в. „Златна възраст” и решава кръстословици. Неговото дълголетие се дължи на спокойния му характер, дисциплина и ред. Рано си ляга и рано става от сън. Редовно прави сутрешна гимнастика, а всеки следобед изминава по 5 км бърз ход с маратонки в парк „Младежки”. Разговорите през почивките на скамейките на парка със своите бивши колеги Димо Софронов, Здравко Георгиев, Ангел Пиперов и други приятели са мехлем за душата му. Панчо е висок, слаб, строен, с изпънато чело, червени бузи, бистър поглед и запазена памет. Редовно пие кафе и билков чай от билките които сам си събира. Малко ядене, а по малко алкохол си пийва само по хубави поводи. Умее да води целенасочени разговори, да изслушва другия и да създава приятелства. Често задава въпроса: „Така ли?” и скъсява дистанцията със събеседника си.
Дългият живот на Панчо Пожарникаря премина през три епохи: капитализъм, социализъм и новата демокрация, а трудовият му стаж е при четири началника: Тодор Симеонов, Иван Гунев, Христо Василев и Иван Маджаров, както и при два кмета – Андон Куртев и Атанас Атанасов. Не са го забравили и сегашните му колеги и техния началник главен инспектор Ивелин Тонев, които по повод на юбилея му подаряват малка статуетка на пожарникар с воден шланг, която да му напомня за славната му служба.
Всичките му роднини, приятели и познати най-сърдечно поздравяват Панчо с неговата 90-та годишнина и му пожелават на 100-годишния си юбилей да бъде все така жизнен и щастлив!
Атанас Куманов
Вашият коментар