Стефка Агова е родена в Пловдив на 10.09.1985г. Там започва и кариерата си на хандбалистка. Към момента тя е лидерът на ХК Свиленград. В клубът е неизменно от 2014 година. Преди това е играла в Пловдив, Варна, Шумен, Румъния, Полша, Франция, Германия.
– Как върви възстановяването от тежката контузия в края на миналото първенство?
-След счупването на глезена, вече съм напълно здрава и готова за още една година, изпълнена с хандбални емоции.
-Ще те видим ли отново в редиците на Амазонките от Юга?
-Докато все още се състезавам, ще ме виждате само с жълто-зеления екип, всякакви други предложения остават отхвърлени.
-Какви цели си поставяш спортен и личен план?
-В личен план искам аз и моето семейство да сме здрави и да покоряваме нови върхове. В спортен план искам на терена, вече редом с нас по-опитните хандбалистки, да видя повече млади момичета от школата, все пак този проект е с цел един ден Свиленград да заиграе само с местни момичета.
-Вече си 10-та година в Свиленград. Как попадна в клуба и какво те задържа толкова много време? Играла си в Пловдив, Варна, Шумен, в Румъния и Полша, Франция, Германия, но никъде толкова дълго.
-Докато все още играех в Полша ми се обади професор Маргаритов. Той настоя аз да се прибера и ми предложи да участвам в отбора на Свиленград. Вече имах план да се прибирам и да свия семейното гнезденце с Веселин Чакмаков и ми беше много лесно да се съглася, за което не съжалявам нито за миг. Тук сме като едно семейство. Никога не съм попадала на толкова коректно ръководство. Шапка им свалям. Знаем как много отбори лъжат, обещават разни неща и накрая нищо. Тук всичко е точно и ясно и няма излишно напрежение. А феновете ни са най-добрите.
-Как преценяваш случващото се в ХК Свиленград – стил на работа, подготовка, тренировки, амбиции в различните възрастови формации?
-Школата се разраства непрекъснато. Виждам как и треньорите се раздават постоянно за децата. Трудно е с днешните младежи. Липсва им дисциплина. Не мога да разбера, как живеейки в малък и спокоен град, няма да ти остава време за тренировки?! Иска ми се да са по-отдадени на това което правят, тогава ще идват и успехите.
-Ти си тарторът в отбора. Имаш ли си прозвище/прякор? Как се обръщат към теб съотборничките ти в съблекалнята?
-Да. Много хора ме наричат ЧЕФА.
-Изпитваш ли още глад за купи и медали?
-Да, но не заради себе си. Вече удовлетворението от победата е, за да видя в очите на младите, тази радост и еуфория. И за публиката разбира се.
-Планираш ли скоро да прекратиш активната си спортна кариера?
-Нищо не планирам. Обещала съм си да играя, докато мога и това ми доставя удоволствие. Много е трудно да се пуснеш, това е любов за цял живот.
-Имаш ли желанието и амбицията да работиш като треньор с подрастващи или с отбор от „А“ РХГ – жени?
-Нямам такива амбиции, никога не съм имала. Но никога не се знае…
-Какво ще пожелаеш на ХК Свиленград, феновете му, а и на всички, които се занимават с хандбал в България?
-Пожелавам на Свиленград много скоро отборът да е основно изграден от местни момичета и залата да бъде препълнена. А на всички, които се занимават с хандбал в България, моите адмирации, защото знаем колко е трудно това начинание. Липса на финанси, липса на състезатели, липса на кадри, липса на маркетинг.
-Какво още искаш д поделиш с феновете?
-Вече нямаме търпение за новия сезон. Очакваме пълна зала.
Антон Атанасов казва
Още преди много години, докато учеше в Спортното, вие хандбалистките ми станахте любимки. После проследявах, до колкото можех, кариерата ти в чужбина, но особено в Полша. Това което постигаш в Свиленград ме възхищава!!!! Така също и любовта на хората към теб.