– Господин Бакалов, как се роди идеята да вдъхнете нов живот на „Волга“-та и то такъв, че печели отличия по ретро парадите, където се появи?
– В един момент се усетих, че ми харесват старите автомобили. Някаква носталгия изпитвам към тях, особено към руските. В тях има много детайли, които са уникални, вече ги няма в съвременните модели. Многото хромирани елементи дават необикновената красота на ретро колите. Днес всичко е пластмаса, електроника, че вече и изкуствен интелект. Само който е „чоплил“ с часове в гаража знае за какво иде реч. Това е нещо, което не може да се изрази с думи.
– А защо точно „Волга“?
– Така се случи. „Волга“-та си стоеше в гараж в село Овощник. Много запазена. Купих я преди 10 години. Колата бе на брата на моята баба, който е родом от село Студена, но живее в Овощник. Той я закупува от друг човек, но малко я е карал.
– Колко време отне процеса на реставрация?
– Шест години работих по реставрацията, но най-трудни са първите четири, когато събирах части и информация, особено за детайлите. Кое от къде да се намери, как да се достави, как да се изработи. Търсих навсякъде информация, от приятели, форуми и групи за ГАЗ-21 М, 1962 година в интернет. Да. Трудоемко е, но и много интересно и ангажиращо. Не ти остава време да правиш безполезни неща. Трябва да уточня, че по автомобила съм работил единствено в свободното си време. Стана ми хоби, но не съм отхвърлял основните си ангажименти.
– Има ли приспособени неща по колата или всичко е автентично? Как си набавяше липсващите детайли?
– Всичко по колата е оригинално, ако не всичко, то на 99.9%. Някои от хромираните части са поръчвани в Русия. Все още има фирми, които ги произвеждат и ги предлагат. Поръчани са преди войната и всичко мина нормално, като изключим цената, която е много висока, но си заслужаваше.
Единствено е ремонтиран двигателят, макар че си работеше нормално. Все пак смяната на лагери, бутала, сегменти, биели и т.н. са задължителни при реализирането на такъв проект. Не всичко съм свършил сам. Помагаха ми приятели, майстори …
Все пак колата си беше в добро състояние. Нямаше нищо изгнило по нея. Нищо не е кърпено, нищо не е заварявано. Просто е китосано и боядисано. Самото боядисване го направи приятелят ми Коцето Памука, който вече не е сред нас. Цветовете си ги избрах аз. Старият цвят – мишкено сиво, не ми импонираше.
Кори на вратите, под – всичко съм си правил сам. Тапицерията на салона е дело на свиленградския тапицер бай Димчо.
– Техническите характеристики на колата задоволяват ли те?
– Абсолютно. Разходът на гориво е отличен. По документи колата трябва да гори 12 литра на 100 км, а реално тя гори 10 л. Двигателят е 2 400 кубика, 85 коня. Автомобилът е с три скорости, като третата е директна, много дълга. На нея можеш да караш с 30-40 км/ч., но можеш и със 120. Аз я карам с 80 км/ч., разбира се, съм я пробвал като вдигна 120 м/час. Без проблеми се държи при изкачването на стария път след Харманли. Пътувал съм до Стара Загора, Кърджали, Хасково, Бургас. 62-годишният автомобил се държи безпроблемно на пътя. Салонът е голям и се пътува много удобно.
– Кой е следващият автомобил, който ще реставрирате. Пак ли ще е „Волга“? Пред къщата Ви стои старо комби, някогашна линейка.
– Да, то също е ГАЗ-21, но не съм сигурен дали ще продължа с тази дейност. Страхувам се да не се пристрастя. Познавам много колеги, които буквално са станали зависими. Аз искам да водя нормален живот. Да, удоволствие е да си „човъркаш“ в гаража, но животът не е само това. Засега ще се ориентирам към участия в ретро паради и поддръжката на моята „Волга“, ГАЗ-21 М, трета серия.
Вашият коментар