Той не беше литератор и историк. Той не беше научен, партиен работник и литературен критик. Той не беше от хайлайфа. Той беше един тих, скромен и усмихнат човек, с искрящи очи. Беше учител по образование и родолюбец по призвание. Обичаше Историята, Родния край и Родината България. Обичаше да се рови в летописите, да изкарва от забвение местни и национални, неизвестни личности и събития. Всички негови издирвания и публикации могат да се групират най-общо казано около три основни теми: 1. История, религиозни и национално-освободителни борби на българите в с. Лъджакьой, Дедеагачко – Гърция. 2. Събития и личности на Свиленград и района и 3. Съдбата на репресираните българи след 9 септември 1944 г.
Това е достойният Димитър Янков Гюзелджов, роден на 28.11.1937 г. в с. Горни Воден, Асеновградско, в семейството на бежанци от Беломорска Тракия, който живееше в Свиленград на ул. „Пеньо Пенев” № 14.
Неговият живот започна в годината, когато се роди бъдещия престолонаследник Княз Симеон Търновски и успеха на всички ученици се увеличи с една единица поради, което нямаше повтарящи класа. Исторически, хронологично животът му премина през петдесет и пет правителства, от царството, през народната република и завърши при Република България. Превратностите на неговия живот, както и на другите българи през този период започнаха с военен преврат и петдесет и шестото ( безпартийно) правителство на Царство България с министър-председател Георги Кьосеиванов. Животът на Гюзелджов премина през социалистическата революция, или преврат, с емблематичния превратаджия Кимон Георгиев, с героят от Лайпциг Георги Димитров, с идеологическия Вълко Червенков, с прагматичния Тодор Живков, който в продължение на три десетилетия успешно сърфираше между големите, международни политически вълни с тоталитарния си еднопартиен модел. Преживява Втората световна война, „Колективизацията на земята”, „Студената война”, „Развития социализъм”, „ Руската перестройка на Горбачов”, преминава през бурните събития след 1989 година, „Раздържавяването”, „Озоновата дупка” и прехода към новата „Демокрация” с Иван Костов. Изживя по свой начин горнилото на този странен живот – усети меда и жилото му.Младият Димитър наследява интереса към историята от своя баща Янко Кирев Гюзелджов, който с увлечение и покруса му разказва за историята и хората от родното му село Лъджакьой ( днес село Лутра – Гърция), за гоненията, репресиите и несретната съдба на бежанците.Димитър Гюзелджов завършва средното си образование в гимназията на Асеновград, а висшето в Пловдивския педагогически институт със специалност „Математика” и „Физика”. Както и другите завършили висше образование при социализма подлежи на тригодишно държавно разпределение. Изпратен е за учител по математика и физика в ОУ на с. Бенковски- Кърджалийски окръг. За добра работа през 1968 г. е издигнат за директор на ОУ „Христо Ботев” в с. Могиляне, община Бенковски. След 1973 г., заедно с младата си съпруга Стоянка, се преместват да живеят на ж. п. гара Свиленград. До 1977 г. е учител в ОУ в с. Момково, а след това до пенсионирането си през 1997 г. е учител в ОУ в с. Капитан Андреево.Гюзелджов през целият си съзнателен живот се интересува от малко известни исторически личности и събития, които издирва от аналите на ДА-София, Пловдив, Хасково и ЦВИА в гр. Велико Търново; в НБ „Кирил и Методий” – София, в НБ „Иван Вазов – Пловдив; ЦВИМ-София и РИМ-Хасково. Става сътрудник на местните вестници „Граничен хоризонт” и „Старият мост” – Свиленград. Списва свои дописки още във в. „Мост” и в юбилеен вестник „Искра Беронова”. Когато отива на гости при свои близки в София, той след първото ръкостискане и „здрасти”, тръгва към Държавния архив и Народната библиотека. Обзет от страст към архивните материали, той денонощно живее в мислите си с тях.На 27 октомври 1989 г. гл. редактор на в. „Граничен хоризонт” Николай Колев изпраща Поздравителен адрес до нещатния сътрудник на вестника Димитър Гюзелджов, в който пише: „Редакцията на в. „Граничен хоризонт” Ви благодари за Вашето активно участие в списването на вестника и най-сърдечно Ви поздравява с празника на българските журналисти – 1 ноември. Пожелава ви здраве, бодрост и нови творчески успехи!”.Заедно с журналиста Иван Чончев написаха немалко материали във в. „Мост” за 90-та годишнина на Илинденско-Преображенското въстание и Балканската война. Успоредно с материали за лица и събития от Свиленград и района той често пише и за такива от Асеновград, Ивайловград и Тополовград, които се отпечатват в техните местни вестници.С помощта на баща си Янко и съпругата си Стоянка ( историчка по образование) записват спомени на живите свидетели от 1912-1913 г. за събития и съдби на много обикновени хора от Беломорието. Така се ражда идеята да се напише История на с. Лъджакьой. За съжаление, тя все още не е издадена.„В началото на 1989 г. той бе един от първите, който усети полъха на новия политическия вятър. Интуитивно вниманието му бе привлечено от факта, че много млади хора през „Ранния социализъм” от нашия район избягаха през границата от България в Гърция, Турция и с много перипетии преминаха на Запад. Гюзелджов разгърна своите творчески сили в записване на техните и на близките им нерадостни спомени. Това бяха хора оцелели от Народния съд и разселванията. Някой от тези записи на 162 човека от 21 населени места – Свиленград, Капитан Андреево, Генералово, Чернодъб, Димитровче, Райкова могила, Щит, Пашово, Мустрак, Стара Левка, Момково, Студена, Дервишка Могила, Младиново, Васково, Лисово, Любимец, Мезек, Сива река и с. Черна могила – Харманлийско, са публикувани във в. „Старият мост”. Чрез тях се разлистиха горчиви съдби на тези хора и техните близки. Това е един неуморен денонощен труд на родолюбеца, който през свободното си време, отдава на хората и истината.Димитър Гюзелджов беше честен и добър човек. Много обичаше свободата и демокрацията. Беше истински летописец и родолюбец на своето време. В написването на над 80 статии, той показа духовната същност на човеколюбеца в себе си и преклонението пред живота на обикновените хора. Изпрати десетки писма до лица и институции. Направи списъци на загиналите във войните и директорите на гимназия „Д-р Петър Берон” – Свиленград от 1896 до 1912 г. Гюзелджов имаше свой път на развитие и го извървя достойно.Той почина на 11 септември 2002 г., когато лястовичките и щъркелите бяха отлетели, листата на дърветата жълтееха, плодовете зрееха, учениците от с. Капитан Андреево се готвеха за началото на учебната година без своя любим учител, свиленградчани чакаха гости за кръстовденския панаир, а целия свят отдаваше почит на жертвите на най-големия терористичен акт в света от 11 септември 2001 г. Тогава, преди една година, бе взривен Световния търговски център на кулите близнаци в Ню Йорк и Пентагона, и загинаха хиляди невинни хора.В този черен 11 септември, близки, роднини, приятели и познати отдадоха последна почит и преклонение пред живота, и делото на един добър учител и патриот. Димитър Гюзелджов остана в спомените ни, като един достоен местен летописец и родолюбец на своето време, за пример и подражание на поколенията след него.”
Атанас Куманов
Вашият коментар