Общоизвестен факт е, че археологическите проучвания, особено редовните и планираните, при това от държавния бюджет, се извършват през лятото. За нормалното протичане на теренната дейност се избират сезоните без дъжд, без вятър и без сняг. …Напротив, вече втори сезон част от българските археолози работят през ноември. Включително и на крепостта Букелон, с. Маточина, общ. Свиленград… Защо се получава така? Защо се работи при непоносим вятър, какъвто има в Сакар? Защо е необходимо през ден да се прекъсва работата, заради дъжд? При условия, при които редовно работниците или част от екипа отпадат поради настинки…? Защото сега са подписани договорите, защото сега е отпуснато уж планираното /?/ държавно финансиране! Вече втора година продължава да се работи при тези променени условия. Изглежда това е вятърът на промяната, следващ политиката… Доскоро смятах, че археологията няма допирни точки с политиката, но днес вече не смея да твърдя това.
И въпреки студа, въпреки вятъра и снега, какво ново открихме на Букелон? За краткото време, през което успяхме да работим, установихме окончателно плана на западната кула. Градена през късната античност, поправките на глинена спойка, подсказват късен ремонт – по всяка вероятност през Средновековието. Най-новото е, че пред 14-метровата средновековна кула попаднахме на неизвестна досега средновековна сграда. Откритите в насипа ? костен животински материал със следи от обработка, полуфабрикати и готови изделия, подсказват, че е функционирала като работилница за костени изделия, което в археологията не се случва често. Предстои идентифициране на керамичния материал от насипа, сред който обаче има образци, които попадат в XIII в.
И тази година се потвърди, че крепостта и средновековната кула са били обитавани и през османския период, когато новият завоевател транскрибира името Букелон на Фикел /Фикле. Свидетелство за това са откритите в най-горния културен пласт монети и накити от XV – XVII в.
Пътят до с. Маточина се изгражда с бързи темпове, а платото и средновековната кула са привлекателна туристическа дестинация. Екипът на Националния исторически музей би се надявал жителите и гостите на Свиленград да опазват новооткритите археологически структури, чието проучване, надяваме се, да продължи и през следващите лета или ….зими!
гл. ас. д-р Мариела Инкова, Национален исторически музей
Вашият коментар