Тони Дойкинова, вратарка на ХК Свиленград: Клубът е моят втори дом, отборът – моето второ семейство

Когато човек е здрав, всяко едно препятствие се преминава с лекота

Вратарката на ХК Свиленград Тотка Дойкинова преодоля тежка контузия – скъсани кръстни връзки на коляно, и отново е на игралното поле, показвайки най-доброто от себе си.

Тя е родена в Панагюрище, където започва кариерата си като хандбалистка при треньорите Любка Карагьозова и Георги Атанасов. В Свиленград е от 2016 г. Витрината й е пълна с призове за най – добър вратар, както в зала, така и на плажен хандбал. Национален състезател. Шампион на България и носител на Купата на България по хандбал с ХК Свиленград.

-Тони, вече девети сезон играеш за Свиленград.  Всъщност, как се озова в отбора? 

-Пет месеца след като родих голямата си дъщеря господин Павел Дженев ми се обади, за да ме покани в отбора на Свиленград! Той беше настоятелен, а за мене беше голямо предизвикателство предвид това, че до онзи момент не бях играла в „А“  група. Възникваха и много въпроси от рода на това – как ще съчетавам семейство, майчинство, тренировки, пътуване, мачове…! Точно тогава получих голяма и безрезервна подкрепа от мъжа ми. Към днешна дата му благодаря за това и осъзнавам, че няма невъзможни неща, когато най-близките са до теб във всеки един момент!

-Как преодоля контузията, имаше момент, когато почти бе разколебана?

-Много се радвам, че отново съм на игралното поле и мога да правя това, което толкова обичам – да играя хандбал с любимия си отбор. Чувах от доста мои приятели и колеги, които са минали през подобни контузии, че е трудно да се върнеш, както физически, така и психически. Защото подсъзнателно се пазиш до някаква степен и не си уверен, че може да си пак на същото ниво. Но с всяка изминала седмица, тренировки и срещи, се убеждавам, че мога да достигна същото ниво, каквото бе преди контузията.

-Отстрани изглежда, че треньорският щаб те пази. Не ти дават достатъчно игрово време. Така ли е!

-Нямам оплаквания. Чувствам се добре и съм готова за мачовете на 100 процента. Радвам се, че контузията и отсъствието ми от терена не се отразиха на физическата ми форма по никакъв начин. Изпитвам жажда за играта. А това, колко време да играя, преценяват треньорите. Имам ли възможност за игра, давам максимума от себе си.

-Определено си сред най-добрите на поста си в българския шампионат. Вероятно имаш примамливи предложения за продължаване на кариерата си?

-Да, няма какво да крия. Имала съм предложения от други клубове, както от България, така и от чужбина. Засега нямам намерение да сменям отбора си. В Свиленград всичко е на топ ниво – ръководство, треньори и не на последно място феновете. Свиленград е моят втори дом, моето второ семейство! Възхищавам се от отношението на всички замесени, този клуб да е на ниво толкова години!

-Обиколила си хандбалните зали на България. При една своеобразна класация, къде би поставила свиленградските фенове на хандбала?

-Само първото място им приляга! За мен имаме най-всеотдайните фенове! Благодарим ви! Обичаме ви!

-Имаш ли мечта, която можеш да споделиш с публиката и нашите читатели?

-Аз съм със самочувствието на земен човек. Мечтая за здраве – за мен и семейството ми, за всички мои съотборници, спортни деятели, фенове. Защото, когато човек е здрав, всяко едно препятствие се преминава с лекота!