В памет на Апостола на свободата Васил Левски и 152 години от гибелта му в Свиленград се състоя общоградско поклонение. Свиленградчани се събраха пред паметника в парк „Сухата река”, за да изразят своята почит към великото дело и героичен живот на Левски. Сред тях бяха кметът на общината арх. Анастас Карчев, председателят на Общинския съвет Георги Еленков, заместник-кметовете Светлана Динкова и Анелия Георгиева, общински съветници, представители на Общинска администрация, Исторически музей, НЧ „Просвета 1870”, на политически партии и неправителствени организации и клубове, учители и ученици от местните училища, граждани. След едноминутно мълчание в знак на признателност към Левски всички те поднесоха венци и цветя на паметника, който общината издигна през 2011 година.
„Обесването на Васил Левски” – последното стихотворение на Христо Ботев, изпълни ученичката от СУ „Д-р Петър Берон” Маргарита Грозева. Заупокойна молитва отслужи архиерейският наместник отец Константин.
„Левски е най-добрият българин, най-доблестният син на отечеството – каза в словото си учителят по история Димитър Гилев. Той припомни накратко житейския път на Апостола, като разказа и за непознати черти на героя и неизвестни моменти от неговата съдба. Освен общественик, политик и революционер, Левски е и дълбоко вярващ духовник, който изпълнява песнопения с ангелски глас. Отличава се с голяма интелигентност, проявява интерес към науката, историята и литературата и пише стихове, запазени в тефтерчето му. Като учител е сред реформаторите на българското образование, въвежда хуманна метода на обучение, учи децата да си помагат и подкрепят взаимно. Непримирим към неправдата и робската участ на сънародниците си, той започва да изучава военно дело в легията на Раковски в Белград. Там се отличава със спортни качества и физическа сила и получава историческото си име Левски. Избран е за знаменосец в четата на Панайот Хитов и хайдутува в Стара планина няколко месеца. Разбира, че срещу Османската империя трябва да се организира целият народ и започва да създава вътрешна революционна организация, като сформира над 200 големи комитета и още толкова по-малки. Комитетското му дело обхваща около 20 000 души, готови да дадат живота си за свободата на България. Изключителен конспиратор, Левски дълги години остава неизвестен за властите, но след обира на турската хазна в Арабаконашкия проход и последвалите арести, една негова снимка попада в турците и те започват да го издирват. На 27 декември 1872 година той е заловен край Къкринското ханче в неравна борба с 15 заптиета. Негови съратници правят шест неуспешни опита да го освободят. При разпитите Левски не издава никого, въпреки че целият архив на ВРЦК вече е в ръцете на османците. Обесен е на 6 февруари, стар стил, 1873 година. Левски е месия за българите, завърши словото си Димитър Гилев. Той ни показа, че не бива да се делим по вероизповедание, пол, народност, раса и цвят на кожата, защото всички сме равни и трябва да живеем достойно и свободно.”
Вашият коментар