Решението идва след запитване до Съда на Европейския съюз
С Решение 32 от 11 февруари 2025 година Районен съд – Свиленград, втори наказателен състав, с председател Добринка Кирева, реши: Отменя като неправилно Наказателно постановление /НП/ №2210 /2021 от 10.12.2021 година на зам.-директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, в частта, с което на основание чл. 233, ал. 6, вр. чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците е постановено „Отнемане в полза на държавата“ на алуминиеви плоскости с митническа стойност 73 140,06 лева.
С наказателното постановление на Е.З. е наложена глоба по Закона за митниците в размер на 73 140,06 лв., която представлява 100% митническата стойност на стоката и на основание чл. 233, ал. 6, вр. чл. 233, ал. 1 от ЗМ е постановено „ Отнемане в полза на държавата“ от Е.З.(E.Z.)- алуминиеви плоскости, с митническа стойност 73 140,06 лв., а товарна композиция с влекач „Мерцедес“ да се върне на собственика.
Делото е образувано по жалба на сръбската фирма „Систем лукс“, собственик на отнетите в полза на държавата алуминиеви плоскости. С жалбата се иска пълната отмяна на Наказателното постановление.
В хода на делото става ясно, че на 28.05.2021 година, около 10:00 часа, Е.З. (E.Z.) пристигнал на митнически пункт „Капитан Андреево“, на трасе „Входящи товарни автомобили“, в посока от Република Турция за Република Сърбия, с товарен автомобил с влекач Mercedes.
Товарният автомобил преминал през документален контрол и бил обработен в модул „Пътни такси и разрешителни режими“ на Българска интегрирана митническа информационна система (БИМИС) на Агенция „Митници“.
Митнически служител установил, че декларираната стока в придружаващите документи не отговаряла на показанията на електронната везна. По документи били декларирани 6234 килограма и били описани 5 колета. А везната отчела 38960 килограма. Митническият служител установил, че по регистрационни талони на превозното средство, същото в празно състояние тежи около 15000 килограма, тоест за разликата от 17726 килограма не били предоставени документи.
Поради установената разлика, камионът е селектиран за рентгенов контрол. След пролъчване с рентгеновата апаратура било установено наличие на стока повече от декларираното.
Извършена е физическата митническа проверка на товарната композиция в присъствието на водача.
В товарното помещение били открити тринадесет палета с алуминиеви профили с различни размери, дължина, широчина и дебелина и цвят. Пет от колетите в товарното помещение по документи изцяло отговаряли на товара на фирмата-изпращач.
Оказало се, че недекларирани били стоките от осемте колета, натоварени от друга фирма.
Става ясно, че към „извършеното документално митническо оформяне на превозвания от Е.З. (E.Z.) товар, той е подходил изцяло нехайно. Въпреки че е присъствал при товаренето и претеглянето на товара, той не е изпълнил вмененото му като водач, осъществяващ международен превоз задължение да се запознае и провери съдържанието на предоставените му документи и най-вече на съответствието им с действително превозваните стоки.
Предвид на това, на основание член 36, алинея 2 от Закона за административните нарушения и наказания била образувана административнонаказателна преписка номер 2210/2021 по описа на Териториална Дирекция Митница Бургас.
Административно наказващия орган е приел, че с деянието си на 28.05.2021 година, на митнически пункт „Капитан Андреево“, Е.З. (E.Z.) е осъществил състава на нарушението по член 233, алинея 1 от Закона за Митниците ,поради което Административнонаказващия орган е издал Наказателно постановление №2210/2021г. с което е наложил на Е.З. (E.Z.), на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ, административно наказание „глоба“ в размер на:73 140.06 лв., която представлява 100% от митническата стойност на стоката. Постановено е „отнемане в полза на държавата“ от Е.З. (E.Z.), на основание чл. 233, ал. 6, вр. чл. 233, ал. 1 от ЗМ: алуминиеви плоскости с митническа стойност 73 140.06 лв. Наказателното постановление е обжалвано в законовия срок.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок. Съдът намира същата за основателна. Спорно по делото е постановената репресивна мярка „отнемане в полза на държавата“ на стоката, с митническа стойност: 73 140.06 лв., собственост на дружеството жалбоподател.
Поради вероятност да е налице несъвместимост на националното законодателство на Република България с Правото на ЕС и санкциите, предвидени в националния закон на България да надхвърля границите на необходимото за гарантиране изпълнението на задължението по член 42 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и осигуряване осъществяването на преследваните с този регламент цели, съдът е спрял производството по делото и е отправил питане до СЕС по конкретно поставени преюдициални въпроси, а именно:
1. Дали член 42, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейскияпарламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с член 17, пар.1 от Хартата на основните права на ЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл.233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията /отнемане в полза на държавата/ на предмета на нарушението? Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
2. Дали член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с член 49, пар.3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл.233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията /отнемане в полза надържавата/ на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи наизвършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя – въобще, и в частност в случаите, когато
нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
3. Трябва ли per argumentum a fortiori нормите на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/2021, във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата, както и на основание решение от 14.02.2021 година по дело С-393/19 година на Съда на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че същите са относими и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение, като разликата между двете е единствено критерият „големи
размери”, съобразно приетото от съдебната практика стойностно изражениена предмета на контрабандата. Дали в този случай член 1, тире четвърто от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления , както и член 2, точка 4 от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03, април,2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „конфискация” означава именно наказание или мярка, които са постановени от съд и не е допустимо същите да бъдат наложени от административен орган, и в този смисъл не е допустима национална правна уредба като тази по член 233, алинея 6 от Закона за митниците, във връзка с член 231 от Закона за митниците.
Във връзка с отправеното питане е било образувано дело С -717/22, по което е постановено Решение №1316358 от 19.12.2024г. на трети състав на Съда на Европейския съюз , по съединени дела С-717/22 и С-372/23.
Националният Съд е обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-717/22. В този Съдебен акт Съдът на ЕС приема, че :
1)Член 15 и член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която позволява да се констатира нарушение на митническото законодателство и при наличието само на непредпазливост, изразяващо се в неспазване на предвидената форма за деклариране на превозваните стоки. За сметка на това тези разпоредби не допускат при такива обстоятелства на извършителя на нарушението да се наложи административно наказание в размер, най-малкото равен на митническата стойност на стоките, предмет на това нарушение;
2)Член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент № 952/2013, във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която в случай на нарушение на митническото законодателство предвижда, наред с налагането на глоба, и отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на това нарушение, когато те принадлежат на лице, на което може да бъде вменена отговорност за нарушението, стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разглеждан като цяло, да е съобразен с изискването за пропорционалност;
3)Член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления трябва да се тълкува в смисъл, че не е относим към мярка за конфискация, постановена след нарушение на митническото законодателство, ако това нарушение съставлява не престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, а административно нарушение.
В светлината на това, Районен съд – Свиленград, втори наказателен състав, с председател Добринка Кирева, намира, че наложената санкция „отнемане в полза на държавата“ на процесните вещи не съответства на принципа за пропорционалност и надхвърля необходимото за постигане на целите на ЗМ, доколкото нарушителят/водачът/ е наказан да заплати глоба в размер на 100% от митническата стойност на процесните вещи и едновременно с това са отнети и вещите, предмет на нарушението/собственост на дружеството жалбоподател/, без дори АНО да осъществи проверка дали процесното дружество е съпричастно към извършеното нарушение, а то както се установи по делото е трето добросъвестно лице, още повече, че водачът –нарушител е извършил твърдяното адм. нарушение по небрежност, поради което същата се явява непропорционална и явно несправедлива и в противоречие и с практиката на Съда на Европейския съюз , поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Вашият коментар