В Свиленград с тържествена церемония в градския парк, пред паметника на героите от щурма на Одрин през 1913 година, бе отбелязан Денят на Тракия – 26 март. На този ден се чества подвигът на българските войни паднали край Одрин, както и паметта на хилядите българи-тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на родината.
На церемонията присъстваха генералният консул на РБ в Одрин Радослава Кафеджийска и кметът на Свиленград арх. Анастас Карчев, както и представители на Общински съвет и Общинска администрация, Тракийско дружество „Тракия” – Свиленград, Фондация „Башклисе”, Руски клуб „Съотечественик”, ученици и преподаватели от училищата в Свиленград – Професионална гимназия по селско стопанство и икономика „Христо Ботев”, Средно училище „Д-р Петър Берон”, Първо основно училище „Иван Вазов”, граждани. Всички те поднесоха венци и цветя пред гранитния монумент, издигнат в памет нна 1986 български офицери и войници, загинали в Одринската епопея.
За ония героични за България времена говори гл. ас. д-р Стефан Димитров. В речта си той каза:
„На този ден честваме подвига на българските войни, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и паметта на хилядите българи – тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на Родината.
На 26 март (13 март стар стил) 1913 г. с превземането на Одринската крепост, завършва една от най-блестящите операции на Българската армия през Балканските войни (1912-1913), донесла свободата на тракийските българи.
Крепостта е сред най-силните, добре укрепени и модерни за времето си крепости в цяла Източна Европа. Според специалистите тя може да бъде превзета само след няколкомесечна обсада и то от пруската армия.
Свиленград е тясно свързан с тази победа. В продължение на 5 месеца ген. Никола Иванов, главнокомандващ Втора българска армия, резидира в нашия град. Именно тук той съставя своя план за атака на крепостта. След сериозна предварителна подготовка ген. Иванов предлага пряк щурм на Одринската крепост. Според него главният удар трябва да се нанесе на Източния сектор, а щурмът да се придружи със силен артилерийски огън. Това смело предложение ген. Иванов прави въпреки съществуващите по онова време схващания във военното изкуство, че крепостите се блокират, а не се атакуват.
Още през есента на 1912 г. от летището, разположено в непосредствена близост до Свиленград, българската авиация извършва бомбардировка над жп гара Караагач. На 30 октомври със самолет “Воазен”, с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов, лети и медицинската сестра Райна Касабова, което я прави първата жена в света, участвала в боен полет. От самолета тя хвърля позиви с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин.
След щателна подготовка на атаката на 24 март /11 март/ 1913 г. българската артилерия открива мощен огън срещу позициите на противника. Под неговото прикритие в тъмнината напред пълзят бойци, командири и групи бомбиери, телорезачи, първите, вторите и третите ешалони на пехотата.
През нощта на 24 срещу 25 март частите на Източния сектор преминават в настъпление. Ударните полкове – 10-ти Родопски, 23-ти Шипченски се движат в щурмови колони. Всички предни позиции на Източния сектор са заети.
Призори на 25 март атаката на предната позиция започва с бой „на нож”. Скоро съпротивата на противника е сломена. Настъпват и бойците от останалите сектори. Пленени са повече от 800 противникови войници, а 20 оръдия и 6 тежки картечници са взети като трофеи.
В резултат на неудържимите настъпателни действия на българите на 26 март 1913 г. противниковата съпротива е сломена. Комендантът на крепостта Мехмед Шукри паша е принуден да се предаде с целия си гарнизон – 14 генерали, над 2000 старши и младши офицери и повече от 50 хил. войници. Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”. Над джамията „Султан Селим” редник Михо Георгиев от 29-ти пехотен Ямболски полк издига знамето на победата.
Превземането на Одринската крепост е един от върховете на българската бойна слава. С овладяването й са постигнати важни военнополитически и стратегически резултати, довели до края на Балканската война и освобождението на българите останали под османско владичество“.
Като поздрав към всички прозвуча песента “Ясен месец” в изпълнение на вокална група към Тракийско дружество „Тракия”- Свиленград. С поетичен рецитал в програмата участваха и възпитаници на ПГССИ “Христо Ботев”.
По-рано днес от името на признателните потомци венци и цветя бяха поднесени на паметниците на генерал Никола Иванов, на тракийските войводи Капитан Петко войвода и Димитър Маджаров и на паметник „Кръстно знамение” край река Марица.
Вашият коментар