Винаги съм се чудил на изобретателността, безочието и чудовищната грозна хиперактивност на поръчковата журналистика, както и на удивителната липса на чувство за мярка и на инстинкт за синофея – уместност , който още в антична Гърция е считан за най-важното човешко качество, липсата му при някого предизвиквала у околните мъка и страдание.
Как може някой си журналист на свободна практика да си позволи без никакво колебание и никакви угризения, при изпълнение на платена поръчка от заминаващия в канала соросоиден „Корупционен фонд“ да използва трагичната смърт на русенско дете, убито от мълния, за да компрометира за пореден път общинската администрация и конкретни длъжностни лица там, и даже се произнася за виновност кой е убил детето, кой е виновен, не била мълнията и т.н.
Грозно е да спекулираш с човешката мъка на родителите, близките и приятелите на пострадали деца само и само да изпълниш вероятно щедро платена поръчка за компрометиране на някого в полза на другиго.
Как може у нас да съществуват и дейностно да се развихрят чуждестранни институции, които преднамерено подготвят и после подкрепят журналисти-троцкисти с пряка ориентация към поръчковата медийна практика, обхванала като октопод цялото медийно пространство у нас?
Антикорупционният фонд (АКФ) е един от тях. Директор му е дядо Бойко Станкушев, пенсионер от 7 години, обучен на занаята от агента на ДС Талев, иначе Иван Гарелов. Фондът се финансира от:
• Фондация „Америка за България“,
• Iceland Liechtenstein Norway Active Citizens Fund (https://activecitizensfund.no/),
• Фондации „Отворено общество“ на Дж. Сорос,
• Фондация „Конрад Аденауер“,
• Посолството на Нидерландия в България
• Next Generation Bulgaria Fund (https://next-generation-bulgaria.org/).
Фондът не се финансира от български субекти. Финансирането е учудващо щедро за никаквата му работа. По времето на президента Байдън само от „Америка за България“ АКФ на Бойко Станкушев получи веднъж, до 2023 г., 1,358 млн. лева, после още 2,124 млн. лева. Не знам сега Тръмп дали няма да си ги иска обратно тези пари, които са дадени на АКФ, и той ги изхарчи само за създаване и разпространение по нечия поръчка на слухове, сплетни и „съмнения“ , без никаква полза за никого освен за АКФ. Някой да е чул за някакъв практически резултат от дейността на АКФ срещу корупцията, след като в България единственият гражданин, който лежи в затвора за корупция, е самотната майка Деси Иванчева, сготвена от знаем от кого?
Друга подобна институция е Facthek. Тя е платформа в България, посветена уж единствено на проверка на фактите, инициатива е на AEJ, пак чужда небългарска институция, финансирана отвън, от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, с много пари. Тя фактически е отзивчив цензор, охотно изпълнява поръчки. Под формата на проверки на фактите и „борба с фалшивите новини“ много често се цензурират на практика неудобни за някого теми и публикации, компрометират се набелязани хора и др.
Според мен особено вредна за България беше щедро финансираната „Свободна Европа“, която президентът Тръмп, Господ здраве да му дава, веднага закри. Закри Радио „Свободна Европа“ (RFE), закри Радио „Свобода“ (RL), закри „Гласът на Америка“ (VOA), разпореди незабавно спиране на финансирането на тези и подобни медии и на техните сътрудници, включително продажните българи там.
Идва ми наум и варненското НПО „Pro veritas“, името на латински език е сбъркано, естествено, правилното е „Pro veritate“. То е собственик и издател на сайта „За истината“ с шеф някоя си Попова, не я знам. Сайтът е по проект, финансиран пак от „Америка за България“, дават пари и Националната фондация за демокрация на Байдън, кскто и German Marshall Fund.
Подобни функции има и Infinite Opportunities Association (Сдружение „Възможности без граници“). Мисията му била да подкрепя и развива потенциала и капацитета на младите хора и разни специалисти в сферата на образованието, но всъщност е инкубатор на по-пъргави изпълнители на задачи, от които някой извлича значителни ползи.
Общото на всички горепосочени институции е, че са с небългарско, а чуждестранно – соросоидно, байдъново и всякакво финансиране, – от което може обосновано да се предположи, чии интереси се обслужват, чии поръчки се изпълняват, кого, като по-аджамия, карат да ги изпълнява, и кой взема парите, големите.
Сега пак за последната изява на русенски терен на поръчковата троцкистка журналистика. Млад субект, но вече с акутна алопеция, и със занемарен вроден (не казвам дегенеративен) логопедичен дефект, изживяващ се като журналистически Моцарт най-малкото, понеже бил спечелил някаква мърлява селска награда, а всъщност наподобява на късната вечно заяждаща се комична Беновска с ябълките, даде всичко от себе си, че и повече, да изкара определен поръчан човек виновен за мълнията, убила детето на стадиона. Е-е-е… не знам точно какво е това, но някак ми напомня по библейски жестоко абсурдно, за Тората, за пророк Исая и за Моисей. Аз помня случая, живея в Русе близо до Градския стадион, помня черното небе и единствения ужасен гръм към 20:00 ч. на 30 август 2023 г., който уби 11-годишното момченце.
Годишно в света 250-300 000 души пострадват така, от мълнии; у нас числото на пострадалите за една година е около 120, по официални данни 1380 души за последните 11 години. И няма образувано нито едно съдебно дело, няма нито един обвинен, нито един осъден за мълнии и светкавици, каквато е фикс мечтата на въпросния журналист.
Да ви кажа, стадионът, където е станал трагичният инцидент, е даден на концесия на сегашния му концесионер много отдавна. Отговорен за всичко на територията на стадиона е тъкмо концесионерът. Ама за него няма поръчка, има за друг човек, и тя трябва да се изпълнява. И по нея се работи усърдно, знаем, освен от нашия заекващ познат, още и от една-две мустакати изоставени русенски булки, като поръчката е част от трите заявки, приети за спешно изпълнение от Антикорупционния фонд: а.) продължаващото отклоняване на
трафика на камиони за Дунав мост (каквото няма); б.) за това, че летище Русе било прехвърлено в частни рыце; в.) за двата дома на кмета (що били два и що стрували „странно евтино“). Последното заяждане просто не е умно, тъй като самият заяждащ се ползва апартамент в Блока на активните борци, там навремето луксозните апартаменти също бяха „странно евтини“, даже се раздаваха и без пари на правоимащите борци-комунисти.
В поръчката се включва и агент Богдан от ДС, иначе Веско Дремджиев, пенсионер, има тъпо предаване, някоя си Лора Георгиева от София и др.
Поръчковият журналист се възторгва и изумява от значимостта си, казва гордо следната фраза: „Ми то аз съм бил имал силата да въздействам, аз плаша хората“, за която всеки от 9800-те мои курсисти във ФБ групата за обучение по приложна психология (ето линк за групата: https://www.facebook.com/groups/950633402427104/) ще ви каже, че от психоаналитична гледна точка тази фраза издава много интересни неща, комплекси за малоценност, сексуални и всякакви, които според мен са обясним фактор за хиперактивността. Поръчковият журналист, който и да е той, има три любими похвата: да захапва здраво, заедно с хартията; да задава тъпи въпроси; импозантно да оповестява, че нещо не е вярно, че не е такова, каквото е, например, „не е вярно, че мелят червеи за брашно“, „не е вярно, че Чърчил е казал онова за София и картофената нива“, „не е вярно, че яденето на насекоми причинява рак“ и други подобни хлупости.
Забелязал съм, че при поръчковия журналист се наблюдава Синдромът на плачещото бебе, то, бебето, както е известно, се активизира да плаче, когато наоколо му обръщат внимание.
Ако някой ме попитат мен, грешния, какво да прави с поръчковите слуги, бих го посъветвал да си избере един от двата подхода: първия, да го игнорира напълно него и серсемлъците му, и той вероятно ще млъкне; и втория, да го осъди за обида и клевета по чл. 152 и чл. 153 на Наказателния кодекс и после да потърси обезщетение по съдебен ред с граждански иск за нанесени вреди.
Пък Господ си знае работата.
Четете моите текстове! Търсете моите книги в tornadobg.com
акад. Петър Иванов
Вашият коментар