На втори май, 16:00 часа, във фоайето на ОбА-Свиленград, ще бъде открита изложбата на Надя Пеовска ОБЕЗ-ЛЮ-ДЯ-ВАЙ-КИ.
Експозицията има за цел да фокусира вниманието на гражданите към проблема за обезлюдяването в Странджанските села. В рамките на няколко месеца авторката обхожда и фотографира няколко обезлюдяващи се села в Странджа планина в три различни посоки на база статистически данни за актуално живущото население в момента. Селата, които са изследвани са в посока Царево – Българи, Кондолово, Кости, в посока М. Търново – Младежко, Калово, Бръшлян, Бяла вода, Евренозово и Визица и в посока Средец – Кирово, Варовник, Белеврен, Голямо Буково. Крайната цел е създаването на дигитални колажи, като на фона на опустелите къщи се появяват силуети на хора. По този начин авторката образно, „внася“ живот в тях.
Авторката Пеовска е кръвно вързана с планината. „Като дете всяко лято прекарвах ваканциите си на село при баба ми – в едно от китните Странджански села – с. Кости. Събирахме се куп деца, с които играехме на воля и скитахме из горските пътеки в района, къпехме се на реката, събирахме билки и правехме безброй щури неща. Сега още с влизането в с. Кости, първо ще ви посрещне изоставеното общежитие, местните хора са все по – малко, фурната не работи от години, там, където навремето празнувахме сватби в момента е разруха, центъра на селото е пуст, местното училище изоставено….“, споделя тя.
Проектът е представен за първи път през 2023 година в „Център за съвременно изкуство и библиотека“ – гр. Бургас. Реализиран е с финансовата подкрепа на Национален Фонд Култура по програма „Социално ангажирани изкуства“, а по програма „Разпространение“ през 2025 год. творбите ще бъдат представени в Читалище – М. Търново, Читалище – Царево и изложба на открито, ЖП гара Карнобат и фоайето на Община Свиленград.
Според статистиката Странджа е най-слабо населената планина в България, с едва 10 души на кв. км. Обезлюдяването, започнало още през 60-те години на миналия век, през 80-те вече придобива застрашителни размери. Изострилата се миграция към големите градове отваря дълбока рана в странджанските села, оставяйки след себе си множество пустеещи домове, обрасли с бурени дворчета и купища изгубени спомени… Странджа – най-мистичната от българските планини. Събрала в себе си красотата на природата и тайните на древните народи, тя все още е там – на юг от нашенската действителност.
Вашият коментар