Свиленградската поетеса Боряна Станева е включена в поетичната антология „Балабановата лоза“

Свиленградската поетеса Боряна Станева е включена в поетичната антология „Балабановата лоза“, която се подготвя от Елка Няголова, идеолог и организатор на Международния поетичен фестивал „Славянска прегръдка“. Антологията е посветена на друг свиленградчанин – Ивайло Балабанов.

Ивайло Балабанов удостоен с “Летящо перо”, превеждат го на 17 славянски езици

В сборника Боряна Станева влиза със стихотворението „Храм“, с което спечели Националния поетичен конкурс „Ивайло Балабанов“. Тематичният акцент на антологията е върху темата „Отечество“, а в изданието са включени автори, които са на представително национално ниво.

Свиленградчани познават Боряна Станева като отличен учител по български език и литература, но тя е и утвърден поет в национален мащаб. През 2006 г. става носител на първа награда за поезия от Националния конкурс „Жената – любима и майка“, който се организира от Съюза на българските писатели и Община Свиленград.

„Обетовано небе“ на Боряна Станева „слезе“ в арт галерията на Свиленград

През 2007 излиза първата и стихосбирка „Обетовано небе“ , издадена от изд. „Български писател“ с редактор Гриша Трифонов. Книгата участва в „Южна пролет“ – национален конкурс за дебютна литература и печели специалната награда на творците художници.

През 2013 г.  участва в Петия национален конкурс за учители -творци, като стихотворението и е сред отличените творби и е част от сборника “Многоточие за бъдеще“. През 2014, 2015 и 2016 г. творбите и са отличени и публикувани сборниците на Шестия, Седмия и Осмия национален конкурс за учители -творци – “На границата на мълчанието“, „Стръкче време“ и „Слънца по старите тавани“.

Боряна Станева участва в редица литературни конкурси, като стихотворенията и са отпечатани в ежегодни и юбилейни сборници в цялата страна.

ХРАМ

Елате в храма на поета,

в последния човешки храм…

Ивайло Балабанов!

Поете, нужен ни е твоят храм:

от болка – песен и от камък – слово,

от дух свещен, по български голям,

вграден на храма в здравата основа.

България във него е олтар,

единствено пред който коленичиш

във светъл стих – лиричен божи дар –

молитвите си – песни да изричаш.

И звънва осветена синева,

преливаме се с музиката в храма,

а всичките ни земни сетива

узряват за поезия голяма.

В безпътно прозаичния ни век

кънти тревожно твоят стих камбанен:

На бран си, българино. Ти човек

със дух и чест си: Отстоявай храма!