Свиленградският футболен талант Калоян Пехливанов преподписа договора си с американския АВ Алба и сега си почива в родния Свиленград между двата сезона на Лига 1. Централният защитник на седмия в американското футболно първенство от региона на Калифорния бе добър да сподели с читателите на e-svilengrad.com вижданията си за футбола отвъд океана и плановете си за своето бъдеще.
Как се случи така, че заигра в американската Лига 1?
В последния ми сезон в България играех за елитния тогава Хебър /Пазарджик/, но нещата се стекоха неблагоприятно за отбора и трябваше да си търся нов клуб. Истината е, че имаше интерес към мен от български отбори, които играеха в Ефбет лигата, но тогава дойде запитване от АВ Алта, новосформиращ се отбор, базиран в Ланкастър, Калифорния. С мениджъра ми Николай Жейнов преценихме, че това е добра възможност за моето развитие. Направихме обратен контакт с клуба, имах видео разговори с хора от ръководството на клуба- скаути, мениджър, треньор, и стана ясно, че имаме еднакво виждане за играта и условията удовлетворяват и двете страни. Така се стигна до договора ми.
Ясно е, че е различна от българска футболна среда, но коя е най-голямата разлика между българския футбол и този който се практикува зад океана?
Няма най-голяма, защото всичко е различно. Познавам от кухнята българския елитен футбол. Бил съм в първия отбор на ЦСКА, играл съм в Крумовград и Хебър, но няма база за сравнение. В Америка всичко е на светлинни години напред. Всичко е подчинено на футбола. Ти не мислиш за нищо друго, освен за футбол. Всичко ти е осигурено от клуба. Нищо не липсва в битов, да не говорим за професионален план.
Кое е нещото, което ти „тежи“ в този живот, подчинен на футбола?
Не мога да кажа, че тежи, но трудно свиквам с различния манталитет. Там няма фрази като нашите „Хайде да излезем на кафе!“ или подобните. Няма срещи с приятели, просто така, за да се видят. Ежедневието е – работа и вкъщи. През почивните дни американците си правят семейни пикници. Иначе във футболен план съм напълно адаптиран.
Как премина за теб първенството? Бързо ли свикна, успехи, провали?
Да, нямах проблеми с нагласата към новия начин на живот и различните тренировки. А за представянето ми на терена става ясно от това, че съм неизменно сред титулярите. Първенството не е разделено на сезони. Изиграл съм близо 30 мача. Пропуснал съм 1-2 и то заради контузии, които не бяха много сериозни, за мое щастие.
На кое място в крайното класиране завършихте първенството? Имаш ли индивидуални отличия?
Завършихме в средата на крайното класиране. Станахме 7 от 14 отбора. В началото на първенството направихме много силни мачове и натрупахме победи, стигайки до 2-ро място, но след това инкасирахме и загуби. Все пак като новосформиран отбор представянето ни е добро. Аз имам 1 гол и 1 ми отмениха. Два пъти съм влизал в отбора на седмицата и съм избиран за най-млад проспериращ играч.
Какъв стил на игра се практикува в Лига 1 на Америка?
Стилът на игра мога да определя като съвременен – играе се на много високи обороти през цялото време. Играта е технична, комбинативна, но не липсват и сериозните единоборства. Много е близка до европейския футбол.
Ти си централен защитник. Можеш ли да се похвалиш с обезличаването на някоя световноизвестна футболна звезда от ранга на Меси?
Не обичам да се хваля. Срещу Меси не съм играл, защото той е в друг регион на Лигата. Сещам се, че не оставих шансове на Дъглас Фостър, който е бразилски национал. Като цяло в лигата им много силни нападатели.
Какви са плановете ти за развитие на кариерата ти?
Аз преподписах за още една година със сегашния си клуб и ще се постарая да направя още по-силни игри. Трудно е да се прогнозира в съвременния футбол. В постоянна връзка съм с агента си и ако се появи нещо по-добро като предложение ще го коментираме. Повечето млади играчи в Лигата гледат към Европа. Аз не правя изключение. Ще се радвам да получа подобно предложение.
Вашият коментар